Tech & Rights

Истината за историческото минало винаги е относителна

Искаш ли да живееш в мирна, стабилна и многонационална Европа, в която хората си сътрудничат​, без значение какъв е произходът им? За да се случи, обясни на децата си, че теорията за хомогенната нация е измислена единствено, за да служи на конкретна цел.

by Orsolya Reich

В автобиографията си, Интересни времена, Ерик Хобсбом, смятан за един от най-великите историци на 20-ти век, пише: „Днес историята се ревизира повече от всякога. Тя се съчинява от хора, които не искат да знаем истината за миналото. Те го представят, като го изопачават в съответствие с целта, която преследват. Живеем във великата епоха на историческата митология. Учените трябва да защитят историята. Сега това е най-важната политическа задача. Ето защо трябва да го сторим." Книгата е публикувана през 2002 г. Последните 16 години доказаха, че твърдението на Хобсбом отразява много точно реалността.

Естествено, правителствата винаги са оказвали натиск върху училищата, за да ги накарат да внушават чувство за национална общност. Освен това те трябва да възпитават у гражданите уважение към определени ценности. В по-либерални епохи обаче учителите се насърчават да казват на учениците си, че историята винаги се разказва от гледната точка на някого. Поощряват ги, за да обясняват, че дори самият избор на теми и събития, които се преподават, може да е направен на базата на грешни човешки решения. Това се обуславя от факта, че при вземането им винаги съществува елемент на пристрастност. Следователно, историята, която се учи в училище, не е единствената, достойна да бъде преподавана.

В по-малко либерални епохи нещата са различни. Авторитарните лидери не изискват от педагозите да казват на учениците, че има много гледни точки, от които историята може да бъде разказвана. Те не насърчават учителите да поощряват дискусии относно различните мнения за минали събития и да обсъждат въпроси, свързани с темите, включени в учебната програма. Те просто пренаписват историята, за да отговаря тя на целите им, и принуждават педагозите да преподават тяхната версия. Тя трябва също така да бъде представена като единствено вярната.

Авторитарните лидери постигат това по няколко начина. Първо, те ограничават броя на одобрените учебници, от които педагозите могат да избират, до само няколко. Пишат ги историци, които са привърженици на идеологията им. Второ, от учителите се изисква стриктно да се придържат към учебниците, когато преподават. Трето, изпитите, провеждани на национално ниво, са базирани единствено и само на тези източници на знания.

Това е опасно, без значение каква идеология проповядват авторитарните лидери. Когато обаче те са националисти, е направо плашещо. Достатъчно е да хвърлим поглед към по-новата история на Европа. Ще се натъкнем на въоръжени конфликти и геноцид, подхранвани от чувство за национално превъзходство. Понякога те са предизвикани от убеждението, което никой никога не е поставял под съмнение, че съседните държави са били несправедливи към нас в миналото.

Хобсбом е прав. Наистина ни трябват учени, които да казват на обществеността, че историята е много по-сложна, отколкото авторитарните лидери искат да ни втълпят. Тя може да бъде разказвана от много различни гледни точки. Ние обаче се нуждаем не само от професионалистите в областта. Имаме нужда и от теб.

Проучванията показват, че още в началното училище възприемаме теорията за националната идентичност, която остава трайно в съзнанието ни. Ако искаш да живееш в една мирна и стабилна многонационална Европа, в която хора от различни народности си сътрудничат ефикасно, трябва да обясниш на децата си, че идеята за хомогенната нация няма нищо общо с Майката природа. Тя е измислена, за да служи на определена цел. Те трябва да осъзнаят, че в рамките на националните общности може да съществуват различни интереси. Съвсем нормално е. Освен това всеки може да изрази несъгласие относно тълкуването на минали или настоящи събития. Трябва да им кажеш, че причините за някои конфликти се крият в историческото минало, а ние, като нация, не винаги сме защитавали правилната позиция от гледна точка на морала.

Трябва да им обясниш и нещо друго. Когато задават въпроси или се отнасят критично, това не означава, че са предатели. По-скоро е проява на истинска лоялност.