Tech & Rights

Съдът в Хага отмени холандския закон за запазване на данните

С историческо решение съдът в Хага отмени холандския закон за запазване на данните. Искането бе внесено от Холандски комитет на юристите за човешки права и още шест граждански организации.

by PILP

На 11-ти март 2015 г., след преюдициално запитване, окръжният съд в Хага отмени холандския закон за запазване на данните. Решението незабавно прекратява задължението на доставчиците на телефонни и интернет услуги да съхраняват данни за трафика и местонахождението на клиентите между 6 и 12 месеца за целите на евентуално наказателното преследване. Законът нарушава правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни.

Широка коалиция

Организациите, внесли искането, са проектът “Процесуално представителство” на Холандски комитет на юристите за човешки права (PILP-NJCM), фондация Privacy First, Холандска асоциация на служебните защитници (NVSA), Холандската асоциация на журналистите (NVJ), доставчикът на интернет BIT и доставчиците на телекомуникационни услуги VOYS и SpeakUp. Адвокатската кантора Boeks от Амстердам се погрижи за процесуалното представителство.

Експертите на PILP-NJCM помогнаха за изготвянето на аргументи в защита на човешките права. PILP-NJCM се присъедини към ищците по делото, защото законът за запазване на данните има сериозни последици за човешките права на всеки, който използва електронни средства за комуникация, включително гражданите, които не са заподозрени в престъпление.

Освен това Холандия не обърна внимание на решението на Съда на Европейския съюз, отменящо Директивата за запазване на данните, на която холандският закон се базира. PILP-NJCM смята, че решението - подобно сериозно нарушение на човешките права да не бъде преустановено, е абсолютно неприемливо.

Задължението за запазване на данните е незаконно

Законът за запазване на данните от 2009 г. се основава на Директивата на ЕС за запазване на данните от 2006 г. Тази директива е въведена в отговор на терористичните атаки в Мадрид и Лондон през 2004 г. и 2005 г. и има за цел да гарантира наличието на данни, необходими в борбата срещу тежката престъпност. През април 2014 г. Съдът на Европейския съюз изцяло отмени директивата със задна дата. Въпреки това Холандия продължи да прилага закона за запазване на данните.

Заключението по преюдициалното запитване гласи, че законът за запазване на данните, в сегашния си вид, представлява нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот, жилище и кореспонденция, както и на правото на защита на личните данни (чл. 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз), тъй като не се ограничава единствено до това, което е "абсолютно необходимо" в борбата срещу тежката престъпност.

За да оправдае намесата в тези основни права, законодателството трябва да съдържа обективни критерии, които ограничават достъпа и последващата употреба на данни от компетентните национални органи. Според съдията тези критерии липсват в закона за запазване на данните. Те биха ограничили използването на данните единствено за установяване и преследване на терористични престъпления и тежки престъпления, за които може да бъдеш задържан в следствен арест. Тази последна категория обаче включва и престъпления като кражба на велосипед, а те не са достатъчно сериозни, за да оправдаят подобна намеса в личния живот на дееца.

Според съдията законът не съдържа предпазни клаузи, които да предотвратят достъпа до личните данни освен ако не е "абсолютно необходим". Освен това достъпът до съхраняваните данни в момента не е предмет на проверка от независим съдебен или административен орган. Прокуратурата не може да се счита за такъв независим орган, заключи съдията.