На 25-ти юни Съветът на ООН по правата на човека одобри доклада от универсалния периодичен преглед на Испания от януари миналата година. Страните-участнички отправиха към Испания конкретни препоръки във връзка с международните задължения на страната в областта на човешките права.
Препоръките обхващаха борбата с етническата дискриминация, изтезанията, зачитането на свободата на словото, на събранията и достъпа до информация, както и разследването на сериозните нарушения на човешките права от миналото.
В отговор на доклада Испания изцяло или отчасти прие много от препоръките на страните-участнички, признавайки множеството пропуски в защитата правата на човека и ангажирайки се с приемането на конкретни мерки.
В същото време Испания отхвърли и някои важни препоръки. По време на кратката си реч пред Съвета по правата на човека председателката на испанската делегация така и не обоснова отказа си да ги приеме.
"Крайъгълен камък"
Испания пое ангажимент да създаде междуведомствена комисия, която да отговаря за изпълнението на препоръките на международните органи. Представител на испанската делегация нарече създаването на този механизъм "крайъгълен камък" в защитата на правата на човека и обяви, че въвеждането му се очаква през следващите месеци.
Испания също така се ангажира да приложи ревизирания План за правата на човека (които, трябва да се каже, очаква одобрение, откакто този парламент заседава) и да вземе мерки в борба с расовата, етническата и религиозната дискриминация, изкоренявайки етническото профилиране от службите на реда.
Испания обаче отхвърли препоръката да приеме закон за равенство на половете, въвеждащ международните стандарти в борбата с дискриминацията във всичките й форми. По думите на председателката на делегацията "действащото законодателството в Испания е напълно достатъчно". Тя обаче явно не обръща внимание на многото критики към страната заради липсата на независима организация, която да разследва и повдига обвинения за дискриминация и да гарантира на жертвите справедлив процес.
Остава ли задържането в изолация?
Испания прие няколко важни препоръки, касаещи предотвратяването и разследването на изтезания. Въпреки това председателката на делегацията просто заяви, че ще "преразгледа" държането в изолация, за да се увери, че всеки човек има достъп до адвокат по свой избор.
Тя не се съгласи да премахне този режим, независимо от исканията на няколко страни и препоръките на международните органи. Испания също така се ангажира да разследва насилствените изчезвания без обаче да опише ясно стъпките в тази посока.
Испания обеща и да не допуска ограничаване свободата на словото, на събранията и информацията и да се бори със злоупотребите по време на протести. Не беше прието обаче предложението да за преразглеждане на Закона за обществената сигурност и Наказателния кодекс, който влезе в сила на 1-ви юли.
Международната общност единодушно класифицира тези закони като заплаха за правото на участие в мирен протест. Испания също обяви, че ще гарантира правата на имигрантите и търсещите убежище, но отказа да отмени разпоредбата, която де факто "легализира" незабавното връщане на имигранти от Сеута и Мелила.
Критиките на неправителствените организации
По време на сесията страната получи въпроси и от представители на правозащитни организации. Испанската делегация обаче не успя да отговори на много от техните критики.
Международни права Испания и Международна служба за правата на човека направиха съвместно изявление, обезпокоени от новия Закон за обществената сигурност и последните две изменения в Наказателния кодекс, "инкриминиращи мирното упражняване на свободата на словото, на събранията и на информацията" и "въвеждащи множество неясни дефиниции и неточни термини, които могат да доведат до произволно налагане на санкции".
Според двете организации "единственият правилен ход на Испания [...] е да спре действието на тези норми, докато не бъдат съобразени с международното право".
Организациите обърнаха внимание и на други реформи, създаващи опасност за достъпа до правосъдие. Такива са законопроектът за правната помощ, предвиждащ "по-малко хора [...] да могат да се ползват от служебен защитник", липсата на средства за правораздаване, "политическият натиск" върху съдии и магистрати и "атаките срещу независимостта на съдебната власт".
Накрая те критикуваха факта, че всички тези реформи са одобрени "без всякакви консултации с гражданското общество и независими експерти, в нарушение принципите на прозрачност, демократичност и плурализъм в законодателния процес".