Унгария и Полша са най-сериозните примери в ЕС за влошаване ситуацията с правата, демокрацията и върховенството на закона. Те не са изключение (виж какво се случва в Хърватия). И това далеч не са единствените правителствата в ЕС, които пренебрегват неговите "фундаментални ценности".
ЕС има нужда от механизми
В отговор на тази тревожна тенденция през 2014 г. Европейската комисия създаде "рамка за прилагане върховенството на закона". Тя й позволява да започне преговори с правителствата-нарушители. През 2015 г. министрите на 28-те правителства на страните членки на ЕС, които участват в Съвета, започнаха своя собствена процедура - годишен “диалог за върховенството на закона". Нито една от двете мерки не успя да опази основните ценности на ЕС. Комисията задейства “рамката” само в крайни случаи и я приложи избирателно за Полша, но не и за Унгария. “Диалогът” на Съвета се оказа несериозно и безсмислено начинание.
Вчера Европейският парламент прие резолюция, която излага вижданията му за нова система - пакт за демокрация, върховенство на закона и основни права (или "ДВО") в съответствие с който всяка година ще се оценяват всички страни от ЕС, както и самият ЕС. Първоначалният вариант бе изготвен от евродепутата-либерал Софи ин'т Велд. Той не претърпя съществени промени в резултат на политическите препирни.
Европейският парламент прие предизвикателството
Пакта за ДВО е независим орган, който се състои от експерти (консултанти в областта на ДВО). Те ще изготвят доклади, оценяващи всяка страна, които ще се приемат от Комисията и след това ще се обсъждат от Европейския парламент съвместно с националните парламенти и министрите от Съвета. Комисията ще се задължава да започне преговори с правителствата, които експертите от ДВО са преценили като проблематични. Ако са установени особено сериозни нарушения, трите институции са задължени да започнат официален дебат за това дали да задействат член 7 от Договора на ЕС, който разрешава санкции.
Пактът за ДВО е голяма крачка в правилната посока
Пактът за ДВО дава много по-големи възможности на ЕС да защитава основните ценности на Европа. В момента въпросът дали ЕС обсъжда ситуацията с правата в държава членка (не говорим за предприемане на действия) силно се политизира. Нарушителите често успяват да избегнат критиката, като например управляващата партия в Унгария. Тя е защитена от порицаване, защото принадлежи към най-голямата политическа партия в Европейския парламент - ЕНП.
Проблемните правителства биват обсъждани от ЕС само ако по някакво щастливо съвпадение на обстоятелствата отпаднат политическите пречки. Настоящото правителство на Полша принадлежи към много по-малка група а Европейския парламент, която не бе в състояние да го предпази от критика. В случаят с Унгария обаче Комисията не е склонна да инициира рамковата процедура за прилагане върховенството на закона. Това в известна степен е смущаващо признание на факта, че предишната Комисия “Барозу” се е провалила при разследването на правителството. Нито Европейският парламент, нито Съветът, нито Комисията са имали необходимата политическа воля, за да задействат член 7.
Софи ин'т Велд посочи, че настоящите процедури са "уязвими поради критиките, че са политически мотивирани". За разлика от тях, продължава тя, съгласно пакта за ДВО "всички държави членки... ще бъдат третирани еднакво и оценявани на една и съща база. Механизмът е обективен, основан на доказателства и действа постоянно. Той няма да се задейства инцидентно."
Пактът за ДВО ликвидира възможността за политически блокаж, тъй като оценката и обсъждането на всички страни е задължително. Решението за следващите действия, които ще се предприемат, а именно - дали Комисията ще инициира своята рамка или трите институции ще обсъждат задействане на член 7, ще се взема от независимите експерти на ДВО.
Въпреки че пактът за ДВО не включва нови санкции и не може автоматично да задейства член 7, той ще подобри настоящата ситуация. Политическият натиск върху проблемните правителства ще бъде по-силен. Това е така, защото вероятността експертите на ДВО да инициират рамката на Комисията е много по-голяма, отколкото, ако Комисията трябва да направи това чрез собствените си механизми. Експертите по ДВО ще могат да задължават всяка институция официално да започне обсъждане дали да задейства член 7. Това рядко се случва сега.
В резултат на пакта за ДВО политическият натиск ще се прилага по-целенасочено и съгласувано, отколкото в момента, защото ще обедини и подобри съществуващите механизми. Комисията ще бъде принудена да използва своята рамка по-систематично. Диалогът за върховенство на закона в Съвета ще стане по-смислен, защото ще се базира на докладите на ДВО за отделните страни, които ще бъдат достъпни за общественността, както и препоръките на Комисията. Това значително ще подобри настоящата ситуация, в която дори не се обсъжда информацията относно спазването на правата от правителствата. Пактът за ДВО ще бъде ново действащо лице, тъй като Европейският парламент ще обсъжда докладите му с националните парламенти.
Този вид съгласуван политически натиск може да не е достатъчен сам по себе си, за да принуди дадено правителство да промени курса си. Заедно с мерките на ЕС за насърчаване на подкрепата на неговите основни ценности сред широката общественост - нещо, за което призовава и резолюцията на Европейския парламент, пакта за ДВО може да доведе до реална промяна.
Парламентът се нуждае от "План Б"
Резолюцията на Парламента за създаване на пакта за ДВО не е правно ангажираща. Тя изисква от Комисията, която отговаря за процедурата по създаване на нови закони, да подготви и представи проект за изграждане на новата структура. За съжаление, Франс Тимерманс, първи заместник-председател на Комисията, многократно се е противопоставял на създаването на нов механизъм. Малко вероятно е Комисията да подкрепи резолюцията, тъй като вижда, че губи контрол над това кога да активира своята рамка за прилагане върховенството на закона. Въпреки че някои правителства имат желание диалогът относно върховенството на закона в Съвета да бъде укрепен, много са тези, които силно се противопоставят на реалния контрол.
Тъжната действителност е, че ако Европейският парламент иска да подобри защитата на основните ценности на ЕС, то той се нуждае от "План Б", който ще му позволи да действа сам. Подходяща алтернатива е междупарламентарният диалог предложен по-рано от автора на този материал.