#MeAndMyRights (Аз и правата ми) - етническо профилиране

Разделението на етноси не е само расизъм. Използването му от полицията е опасно и пагубно, защото помага на терористите. Чрез обучение службите ще набелязват целите си въз основа на доказателства, а не според цвета на кожата и ще бъдат много по-ефективни.

За етническо профилиране говорим, когато службите за сигурност използват правомощията си, за да спират или обискират дадено лице, или жилището му, или друга негова собственост, само заради етническата му принадлежност, а не защото имат доказателства, че то се занимава с престъпна дейност. Тези действия са проява на расова дискриминация и са незаконни. Изглежда, че напоследък френските служби за сигурност са започнали да използват този подход. Те нахлуват в хиляди домове, само защото те са обитавани от хора, които (вероятно) са мюсюлмани.

Това не означава, че етническата принадлежност не може да е част от описанието на заподозряно лице. Тя може да се използва от полицията като отличителна черта така, както се прави с други белези като височина, възраст, облекло и цвят на косата. Когато се твърди, че някой е заподозрян, нещата са различни. Тогава трябва да има доказателства (кадри от видеонаблюдение или свидетелски показания), че лицето е участвало в престъпление.

Прочети и другите статии от поредицата #MeAndMyRights (Аз и правата ми).

При етническото профилиране не се постъпва по този начин. При него полицията спира и претърсва лицето или собствеността му, само защото то принадлежи към определена етническа, или религиозна група, например чернокожи, или мюсюлмани. Когато службите за сигурност използват разделението на етноси, това означава, че самият факт, че си част от определена етническа група те прави престъпник или заподозрян в тероризъм. Според закона полицията може да използва правомощията си, само когато има доказателства за извършено престъпление. Човек може да бъде заподозрян, заради съмнително поведение, изразяващо се в постоянни опити да отбягва полицията, или когато е твърде неспокоен или избягва контакт очи в очи по време на проверка на летище, или си разменя чантите с някого. Цветът на кожата и външният вид не са доказателство за престъпна дейност.

Проучванията показват, че етническото профилиране не е ефективно. То застрашава сигурността ни и вероятно прави хората по-уязвими към радикализация. Когато полицията използва разделението на етноси, тя си набелязва голяма част от хората от "заподозряната" етническа група и много по-малко от преобладаващото население или от други малцинства. Съществуват изследвания, които показват какво се случва, когато полицията спре да прилага етническата принадлежност като критерий и вместо нея започне да използва обективни доказателства. Виждаме голяма промяна. Общият брой на извършените от службите за сигурност претърсвания и спирания намалява, а този на разкритите престъпления (т.е. ефикасността на спиранията) се увеличава. Освен това диспропорцията между броя на набелязаните хора от малцинствата и тези от преобладаващото население е значително по-малка.

Етническото профилиране не е ефективно, защото води до намаляване на броя на заловените престъпниците. То също така кара службите за сигурност да насочват цялото си вниманието към невинни лица, принадлежащи към набелязаната етническа група. Това позволява на заподозрените от преобладаващото насление или от друго малцинство да се измъкнат от надзора им. Нещо повече, проучванията показват, че радикалните екстремисти, свързани с Ал Каида и така наречената Ислямска държава, са от най-различни националности, и етнически групи. Те могат да бъдат и (бели) хора от западна Европа, които са променили вярата и убежденията си. Фактите сочат, че те дори са по-склонни към прояви на екстремизъм от тези, които са отгледани и възпитани като мюсюлмани. Когато терористите разберат, че властите са насочили вниманието си към определено етническо малцинство, те променят подхода си, за да не бъдат разкрити. Те започват да наемат хора с друга етническа принадлежност.

Прочети и другите статии от поредицата #MeAndMyRights (Аз и правата ми).

Етническото профилиране се прилага масово в Германия, САЩ, а напоследък и във Франция. Въпреки че десетки хиляди хора бяха заподозряни, само заради етническата си принадлежност, на практика нито една от проведените операции не доведе до наказателно преследване за терористична дейност.

Етническото профилиране поглъща изключително много средства и отклонява вниманието от потенциалните извършители. Ако се прилага и в бъдеще, то вероятно ще се окаже пагубно за сигурността ни. Доказателствата са категорични. Когато полицията използва правомощията си, за да спира и претърсва невинни лица или да нахлува в домовете им, те се чувстват унизени. Те са обидени и възмутени, защото са убедени, че етническата им принадлежност е основната причина, заради която са подлагани на това. Някои от тях дори заявяват, че вече не вярват на полицията. Понякога те даже смятат, че са отхвърлени от своята общност и цялата нация, и се отчуждават. Разделението на етноси вероятно е причина за растящата дискриминация и престъпленията от омраза от страна на широката общественост (много често за тях не се подават оплаквания в полицията, тъй като е изгубено доверието в нея) . Според проведените изследвания това отчасти се дължи на факта, че голяма част от хората считат, че расовото профилиране легитимира дискриминацията. Когато някой не вярва на полицията, вероятността той да сътрудничи на службите за сигурност (като съобщи за подозрително поведение или свидетелства за извършено престъпление) е много по-малка. Растящата маргинализация и усещането, че на полицията не може да се разчита, когато трябва да те защити от дискриминация, и престъпления от омраза, засилват още повече чувството, че няма справедливост. Това води до още по-голямо отчуждаване от националната идентичност, което е свързано с радикализацията (още по темата следващия път).

Ако искаш да получиш още информация или желаеш да се запознаеш с доказателствата и анализите, за които стана въпрос, тук може да прочетеш доклада ни "Сигурността и правата на човека".