Tech & Rights

#MeAndMyRights (Аз и правата ми) - Какво представляват метаданните и защо трябва да са защитени?

Политиците, подкрепящи масовото наблюдение, често правят разлика между видовете информация, когато обясняват какво искат да събират. Те смятат, че когато става въпрос само за метаданните ни, то тогава всичко е наред. Нека да анализираме това твърдение ...

by Israel Butler

Терминът "данни" означава информация. В контекста на рубриката #MeAndMyRights той се отнася за информация, събирана и съхранявана по електронен път. Тя може да се пази в базите данни на фирма, предоставяща интернет услуги, или на телефонна компания, както и на устройства като твърд диск или флаш памет. Тях можеш да използваш и у дома. Освен това те са част от арсенала на дружествата и органите на властта.

"Данни за съдържанието" е термин, който се отнася до самото съдържание на телефонното обаждане, имейла или текста на съобщението. В случая става въпрос за това, което казваш по време на разговора по телефона или в направения от теб видеоклип, ако е видеоразговор, както и за думите, написани от теб в имейл или в текстово съобщение.

Метаданните представляват информация за обажданията или имейлите ти, а не за това, което се съдържа в тях. При имейл или текстово съобщение това са темите, които си посочил в тях, името на получателя, времето на изпращането и местоположението, на което си бил тогава. При телефонен разговор става въпрос за набрания от теб номер или за този, от който си получил обаждането, къде си бил по това време и колко дълго е продължил разговорът. Много от приложенията, които имаш на "умния" си телефон, събират информация за местоположението ти. Това също влиза в категорията на метаданните, както и адресите на всички посетени от теб уебсайтове, и търсенията, които си направил в интернет посредством търсачките.

Метаданните казват много за нас

Причината, поради която политиците правят разлика между метаданни и данни за съдържанието, е очевидна. Много правителства искат да събират метаданните ни. Политиците, които се изказват в подкрепа на масовото наблюдение, често сравняват метаданните с адреса, написан върху пощенския плик, а данните за съдържанието - с думите, написани в писмото. Те твърдят, че обществеността не трябва да се притеснява, когато управляващите събират метаданните ни, защото на практика те няма как да разберат какво говорим или пишем. За съжаление, тази аналогия заблуждава страшно много.

Работата е там, че метаданните всъщност казват много повече за нас. Освен това при тях информацията се получава много по-бързо, отколкото при данните за съдържанието. Ако някой види събираните в продължение на няколко седмици метаданни за теб, доста бързо ще успее да разбере как протича ежедневието ти. Ще знае кога и къде предпочиташ да отидеш, за да обядваш, къде работиш, кога пристигаш, в колко часа си тръгваш, какво правиш след работа (като, например, взимаш децата си от училище, за да отидете в спортната зала или на пазар). Ще научи кои са най-близките ти приятели и колеги, защото с тях общуваш най-често. Освен това от темите, посочени в имейлите ти, ще разбере за какво си говорите. Виждайки колко често общуваш със семейството си, ще узнае дали се намираш близо до него. Разглеждайки посещаваните от теб уебсайтове, ще разбере какви са политическите и религиозните ти възгледи. Това, което купуваш и четеш онлайн, ще му разкрие какви са хобитата ти. Ако общуваш с лекар, адвокат, банка, психолог, клиника, занимаваща се с изкуствено оплождане, или брачен консултант, ще знае, че имаш семейни, здравни, правни или психически проблеми. Метаданните разкриват много за нас. Освен това не е необходимо да се губи време за четене на имейлите ни или за гледане на видеоклипове с разговорите ни.

Националните закони запълват празнината

Правителствата от Европейския съюз успяха да прокарат законодателство, което изисква от всички интернет и телефонни компании да събират и съхраняват в продължение на няколко години метаданните ни. Това е Директивата за съхранение на данните. През 2014 г. Съдът на ЕС постанови, че тя е противоправна, защото нарушава правото на личен живот на всички граждани на Съюза. Съдът обаче не твърди в решението си, че полицията не може да наблюдава определено лице. За да предприеме тази мярка, тя трябва да има доказателства, че то е направило нещо незаконно. Недопустимо е правителствата да се отнасят към всички като към хора, заподозрени в престъпна дейност, които нямат право на личен живот.

Вместо да се откажат от масовото наблюдение, повечето правителства просто решиха да създадат свои собствени, национални закони. Така те запълниха празнотата, появила се в резултат на отмяната на Директивата за съхранение на данните. Във връзка с друго дело, обединяващо няколко случая, Съдът на ЕС постанови през 2016 г., че тези нови национални закони също са нелегитимни. Това обаче не спря няколко правителства, например на Великобритания и Холандия, да приемат закони, позволяващи масов надзор. За съжаление, Европейската комисия, която трябва да гарантира, че националните правителства се подчиняват на законодателството на ЕС, заяви, че тя "нито се противопоставя, нито се застъпва" за създаването на нови национални закони за съхранение на данни. Може би Комисията смята, че масовото наблюдение е много важно, защото ще ни защити от терористи. За съжаление, всички доказателства, с които разполагаме, сочат, че то не може да ги спре. Скоро ще публикуваме още материали на тази тема.

#MeAndMyRights