Tech & Rights

​#MeAndMyRights: има ли надежда освен т.нар. "ядрена" процедура?

Това е последната част от поредицата ни #MeAndMyRights, но недей да плачеш. Европа не върви на добре, така че със сигурност ще се върнем с още коментари.

by Israel Butler

Ако си прочел всички статии от поредицата #MeAndMyRights, трябва да си наясно, че ЕС не разполага с много механизми за защита правата на човека в страните членки. Нека да обобщим:

  • Самият ЕС - когато създава ново законодателство или политика - трябва да се подчинява на Хартата на ЕС за основните права. Когато страните членки прилагат такова законодателство (например, за правата ти като пътник, ако полетът е закъснял или е отменен), те също трябва да се уверят, че спазват Хартата (например, като не позволяват на авиокомпаниите да дискриминират стари хора при изплащането на обезщетения).
  • Някои актове на ЕС защитават конкретни човешки права – на еднакво отношение, на защита на личните данни, на жертвите на престъпления, на лицата, обвинени в престъпления. Страните членки са длъжни да прилагат тези актове, както всяко друго законодателството на ЕС.
  • Понякога за подобряване правата на човека се използва и финансиране от ЕС (ОК, може да не сме го споменавали досега, но ЕС е сложен и е трудно да се обхване всичко). Така, например, се изграждат училища, болници или се помага на хора, които са били съкратени, да се преквалифицират за нова работа.

"Системна заплаха"

Извън тези случаи обаче ЕС никога не е разполагал с необходимата власт, за да се намеси и да защити правата на човека. С изключение на член 7. И от предишната статия знаем, че член 7 не е идеалният вариант за превенция на нарушенията в една държава или за нормализиране на ситуацията.

През 2013 г. правителствата на страните членки, съставляващи Съвета на ЕС, поискаха предложения от Европейската комисия за това как Съюзът да бъде по-добър в защитата правата на човека, демокрацията и върховенството на закона.

През 2014 г. Европейската комисия публикува т. нар. "рамка" за върховенството на закона. Казано по-просто Комисията ще следва тази процедура, ако някога реши, че в страна от ЕС съществува "системна заплаха" за върховенството на закона.

Върховенството на закона е набор от принципи, предназначени да не позволяват на правителството да злоупотребява с правомощията си. Освен това върховенството на закона изисква от правителствата да действат както в рамките на националните си конституции, така и съобразно с международните стандарти за правата на човека.
Под "системна заплаха" Комисията разбира случаите, в които съдилищата в страната не са в състояние да гарантират, че правителството действа в рамките на закона - например, ако правителство откаже да изпълнени съдебно решение.

Щом рамката за върховенството на закона бъде задействана, Комисията разследва въпросните страни, иска обяснения от правителствата и отправя задължителни препоръки, които да бъдат следвани. Ако дадено правителство обаче откаже да сътрудничи, Комисията не разполага с правомощия да го санкционира. Въпреки това все още съществува възможността за процедура по член 7.

Все още не знаем до колко ефективна ще бъде рамката на практика. Тя вече е задействана веднъж спрямо Полша през януари 2016 г., но също така знаем, че това не е случаят всеки път, когато има сериозен проблем в някоя страна – рамката не е прилагана спрямо Унгария или Испания, например.

Покажи и разкажи

След като Комисията обяви рамката за върховенството на закона, някои правителства поискаха и нещо повече. Затова Съветът на ЕС реши, че веднъж всяка година ще организира среща, на която правителствата да говорят за върховенство на закона.

Така нареченият "диалог за върховенството на закона" се проведе за първи път през ноември 2015 г. Следващият ще бъде през май 2016 г.

Първият диалог за върховенството на закона бе доста лесен за правителствата. Срещата продължи едва 2,5 часа, а правителства говориха за едно добро и едно лошо нещо от своята страна през призмата на човешките права. От държавите не се изискваше нито да критикуват или предлагат помощ, нито да отправят препоръки.

След срещата министрите се прегърнаха, взеха плюшените си мечета и се оттеглиха за следобедна дрямка. Майтапя се. Все пак ако и следващият диалог за върховенството на закона следва същия модел, това едва ли ще помогне на човешките права в ЕС. Ние обаче отправихме някои препоръки към Съвета на ЕС за това какво може да се подобри.

Правомощия да санкционира

Много от евродепутатите не са доволни нито от рамката, нито от диалога за върховенството на закона. Те настояват Съюза да изработи механизъм, чрез който всяка страна членка да бъде проучвана редовно, за да се идентифицират и коригират нарушенията на човешки права.

Евродепутатите искат повече правомощия за ЕС, така че правителствата, които отказват да следват препоръките на Съюза, да бъдат санкционирани. Тази година Европейският парламент ще поиска Европейската комисия да предложи законодателство, което да уреди функционирането на такъв механизъм.

Въпреки че това е добра идея, Комисията вече на няколко пъти заяви, че не се интересува от подобни нововъведения. Така Европейският парламент ще трябва сам да предложи нещо, а ето и нашите предложения към евродепутатите.

#MeAndMyRights