Няма никаква разлика. През последните няколкостотин години, за да бъде описано това, което сега наричаме "права на човека", са били използвани много термини: "гражданските свободи", "основни права", "човешки права".
Има две теории за това, защо ЕС избра терминът "основни права" вместо "права на човека".
Едната от тях е, че ЕС предпочита термина "фундаментално право", а не "човешко право", защото се използва в множество от конституциите на страните членки. Другата теория е, че ЕС е по-нарцистичен и иска европейската общественост да мисли, че в негова чест е създадено нещо ново и добро - "основните права". Добър опит, ЕС.
Какво е значение има една дума?
Най-общо казано хората, които работят в системата на ЕС по въпросите на правата на човека, ще използват термина "основни права". Ако го попиташ, ще ти отговорят, че термина "основни права" се отнася до правата на човека, защитени чрез правото на ЕС.
От правна гледна точка правата в Хартата на основните права (повече за това очаквайте скоро!) имат същото съдържание като тези в Европейската конвенция за правата на човека и в спогодбите за правата на човека на ООН.
Например, когато Съдът на ЕС трябва да определи съдържанието на правото на справедлив съдебен процес, защитено в Хартата на ЕС, той обикновено просто поглежда какво е казал Европейският съд по правата на човека, и го копира.
Правата на човека са "универсални"
В действителност Хартата на основните права не създава нови права, различни от уредените в други международни договори. Така и трябва да бъде. Правата на човека се очаква да бъдат "универсални" - това означава, че техен титуляр е всяко човешко същество. Въпреки че понякога има леки разминавания в това как се тълкуват, правата на човека не би трябвало да се различават между държавите и културите.
Някои хора твърдят, че Хартата на основните права е най-модерният и най-изчерпателен списък на правата на човека.
Всъщност това не съвсем вярно. Хартата наистина изброява няколко права, които не са изрично посочени в други договори като правото на защита на личните данни. В по-голямата си част обаче всички права в Хартата са вече признати от международното право. Така например защита на данните се разглежда просто като част от правото на личен живот. Когато страните членки на ЕС се споразумяха за списъка с права в Хартата, те до голяма степен просто копираха правата, посочени в Европейската конвенция за правата на човека и спогодбите за човешките права на ООН, към които всички те вече се бяха присъединили преди години.