Предишната статия от рубриката ни #MeAndMyRights представи Хартата на основните права. Ето как можеш да я използваш в Европейския съюз, за да защитиш правата на човека.
Всеки човек разполага с няколко начина, по които да използва Хартата. Ако смяташ, че орган на ЕС или държава членка е нарушила Хартата, прилагайки правото на ЕС, ти също можеш да подадеш жалба.
Подаване на жалба
Независимо от различните правила, които правителствата налагат (колко време и колко пари ти трябват, за да се обърнеш към съда), всеки може да заведе дело пред съответния съд в страната. Националните съдилища могат да се произнесат дали има нарушение на Хартата или да спрат делото и да поискат становището на Съда на ЕС.
Също така можеш да уведомиш Европейската комисия, която да разгледа оплакването. От това не трябва да ти спира дъха. Комисията е длъжна да гарантира еднаквото прилагане на правото на ЕС, но е малко нерешителна, когато става въпрос за защита правата на човека.
Можеш да се обърнеш и към Европейския омбудсман, който се занимава с оплаквания от самия ЕС. Или към Комитета по петициите на Европейския парламент, който се занимава с оплаквания от страните членки на ЕС.
Правителството е извършило грубо нарушение на правата на човека, ако например:
- Е уволнило половината от Върховния съд
- Е забранило обществен протест
- Е удавило всички котенца
- Е дало контрола над всички телевизионни и радио станции на близки олигарси
Защо ЕС не прави нищо по въпроса?
ЕС не е много добър, когато се налага да защити правата на човека в своите граници. Съюзът обаче обича да чете лекции за правата на човека на държави от други части на света (стига това да не пречи на търговските отношения) или да не позволи на дадена страна да се присъедини към ЕС, защото не покрива стандартите за правата на човека.
След като една държава вече е в ЕС, всичко, което се иска от нея, е да следва законодателството на ЕС. И въпреки че според Договора за Европейския съюз ЕС "е основан" на ценностите на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека, това не е скрепено със закон. Това е просто твърдение, което ЕС и някои от страните членки искат да е вярно.
ЕС гарантира някои човешки права чрез своето законодателство. Например, има закони на ЕС, които забраняват дискриминацията и престъпленията от омраза, защитават търсещите убежище, личните данни, правата на жертвите на престъпления и трафик на хора и правата на обвиняемите в наказателното производство.
Неудобство
Въпреки това, дори когато има ясни доказателства, че дадена страна е нарушила тези правила, Европейската комисия рядко изправя правителствата пред съда. Странно, но Комисията не страда от същата нерешителност при нарушения на правилата за търговия и свободна конкуренция.
Изглежда страните членки се чувстват много неудобно, ако ЕС им каже, че са нарушили правата на човека. Комисията също се чувства неудобно, ако се наложи така да засрами страна от ЕС.
Въпреки че от европейските комисари се очаква да бъдат независими от националните си правителства и полагат клетва да защитават ценностите на ЕС, те могат да не са склонни да гласуват за предприемане на действия срещу своята родината. В края на краищата работата като член на Европейската комисия обикновено трае само пет до десет години. И комисарите на ЕС трябва да се замислят за кариерата си обратно в националната политика, след като напуснат Брюксел и светлината на прожекторите.
Възможно е обаче да има надежда за бъдещето. Събитията от последните две години показват, че Комисията е станала по-стабилна. Например, след дълги години на натиск Комисията най-накрая стартира съдебни процедури срещу Чехия (през 2014 г.) и Словакия (през 2015 г.) за сегрегацията на ромските ученици в образователната система. През декември 2015 г. тя започна съдебни процедури и срещу Унгария за безочливите нарушения на правото на убежище, а през януари 2016 г. започва разследване на реформите в Полша, които нарушават независимостта на Конституционния съд и на обществените медии.