Хартата на основните права е правно обвързващ документ, който изброява правата на човека, които са защитени от законодателството на ЕС. Нейното поле на действие много наподобява това на конституциите в националните законодателства.
Всеки път, когато ЕС предприема действия като например приемането на нов закон, той трябва да зачита правата, съдържащи се в Хартата на основните права. Например (и това е реален случай), европейска директива, която принуждава интернет компаниите да съхраняват информация за всичко, което техните клиенти вършат онлайн, е в нарушение на правото на личен живот според Хартата на основните права и поради това е отменена.
Разбира се, това може да отнеме години (осем в конкретния случай) преди Съда на ЕС да обяви директивата за отменена, но никой не е казал, че отстояването на човешките права е лесна задача, нали?
Какво беше положението преди появата на хартата?
Хартата стана правно обвързваща едва през 2009 г., но това не означава, че ЕС не е трябвало да починява своето законодателство на принципите на правата на човека преди това. За да разберем отношението на ЕС относно правата на човека, трябва да погледнем назад в историята.
Преди да бъде наречен с името ЕС, той се наричаше Европейските общности. Тези "общности" представляваха три международни организации, създадени от една и съща група от шест европейски страни през 1950: Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Франция и Холандия. Първата организация регулираше производството на въглища и стомана; втората отговаряше за въпроса за атомната енергия, а третата - за свободната търговия.
Просто казано, идеята зад тези организации бе да предотврати евентуална нова война между европейските страни, като ги обедини и накара да разчитат една на друга за тяхното благоденствие и енергийна сигурност.
Съветът на Европа
Никой не вижда правата на човека като фактор, който е от особено значение за въглищата, стоманата, търговията или атомната енергия, така че правата на човека дори не са споменати в Учредителните договори, които създават Европейските общности. Вместо това правителствата смятали, че правата на човека трябва да се покриват от друга международна организация, създадена по същото време, по което и Европейските общности: Съвета на Европа.
Целта на Съвета на Европа (все още) е за да защити демокрацията, върховенството на закона и правата на човека. Съветът на Европа става известен най-вече със създаването на Европейската конвенция за правата на човека и Европейския съд по правата на човека.
След като остави Русия да се присъедини, Съветът на Европа се превърна в сериозен претендент за наградата "Международна организация с най-голямо чувство за ирония", но загуби приза от Съвета на ООН по правата на човека, който прие Саудитска Арабия за свой член през 2013.
Съветът на Европа е отделна от ЕС организация - с повече членове и по-малко правомощия. Само да уточним (макар и твърде късно), че Европейският съд по правата на човека е част от Съвета на Европа и неговата фукнция е да съблюдава дали европейските страни действат в съответствие и прилагат Европейската конвенция за правата на човека. ЕС има свой собствен съд, който гарантира, че ЕС и държавите членки се подчиняват на законодателството на ЕС, което сега включва и Хартата за основните права.
Случай по случай
Едва през 1960 г. Европейските общности си отвориха очите за факта, че може би е време да се замислят за правата на човека. Пред съда на ЕС започнаха да се предявяват съдебни дела, в които физически лица се оплакваха, че определени разпоредби в правото на ЕС нарушават човешките права, защитени от техните национални конституции. Националните съдилища заплашиха, че няма да прилагат законодателството на ЕС, ако то е в конфликт с правата на човека, защитени от националните системи.
Така че Съдът на ЕС бръкна в правната си шапка и извади заек във формата на човешки права. Съдът на Европейския съюз е създаден съобразно правилото, че всички закони на ЕС трябва да отговарят на стандартите за правата на човека.
И въпреки това съдът не разполага с ръководство. Когато дадено дело, в което някой твърди, че са нарушени неговите човешки права, бива внесено в съда, той решава дали законодателството на ЕС защитава това право. Като цяло съдът просто копира правата, изброени в Европейската конвенция за правата на човека.
В крайна сметка обаче ЕС реши да запише всички права на човека, които трябва да защитава в един документ и той е Хартата за основните права. По този начин ще бъде малко по-лесно на неспециалистите в областта да знаят правата си.