Изключение е възможно, ако съдът реши, че психичното състояние на лицето не представлява заплаха за брака или здравето на потенциалните деца. В никакъв случай такова изключение не може да се издаде на лице, което е напълно недееспособно.
Тези разпоредби обаче бяха оспорени в Конституционния съд от националния омбудсман на Полша, който вярва, че те нарушават конституционните гаранции за правото на достойнство и правото на личен и семеен живот.
Хелзинкска фондация за правата на човека (ХФПЧ) също представи становище по случая, в което твърди, че в полската конституция липсва регламент, директно гарантиращ свободата да се сключва брак. Въпреки това обаче според организацията няма никакво съмнение, че тази свобода е едно от основните и универсални човешки права.
"Цитираме член 12 от Европейската конвенция за правата на човека, който дава право на всеки възрастен да сключи брак, както и решение на Върховния съд на САЩ, валидно в последните 60 години, което дава на брака статут на конституционно право на човека", коментира Марчин Швед, адвокат в ХФПЧ.
Промяна на стереотипите
Хелзинкска фондация за правата на човека подчертава, че в много страни съществуват разпоредби, които ограничават свободата да се сключва брак на психически болни хора и най-вече на тези, които са недееспособни.
Тези ограничения обикновено се въвеждат заради необходимостта от защита на тези, които са психически болни, тъй като често те са неспособни да функционират в рамките на едно семейство и да отгледат децата си.
"Все повече и повече тези стереотипи за общата неспособност на умствено затруднените хора да създадат семейство и дори да отгледат децата си биват опровергани. Истината е, че с достатъчно подкрепа от страна на държавата тези хора могат да формират щастливи семейни отношения. Освен това според международното право спазването на правата на психично болните се разглежда като задължително", коментира още Швед.
Международните стандарти
ХФПЧ цитира Конвенцията за правата на хората с увреждания и по-точно член 23, който забранява на страните членки да дискриминират хора с увреждания по отношение на правото на брак и защита на личния живот.
Също така Страсбургският съд неколкократно е подчертавал, че държавите членки не трябва да въвеждат общи забрани, които се основават на стереотипи, засягащи хората с увреждания, а вместо това следва да прилагат разпоредби, които дават възможност за оценка на индивидуалните способности на такива хора.
Отражението на тази идея може да се види при семейното право - например при законите, свързани с родителските права на хора с умствено или психическо затруднение.