Tech & Rights

Европейският парламент ще се произнесе относно политиката, провеждана от унгарския премиер Орбан​

Следващата седмица​ Европейският парламент ще проведе гласуване​ с историческо значение, свързано със съществуващия риск от тежки нарушения на демократичните принципи в Унгар​ия. Какво означава това? Какъв е залогът? Какви ще са евентуалните последици?

by Israel Butler

Какво всъщност ще бъде подложено на гласуване?

Членовете на ЕП ще решат дали трябва да започне процедура, която в крайна сметка може да доведе до налагане на санкции от страна на ЕС на унгарското правителство. На 11 септември депутатите ще гласуват проекторезолюция и доклад. Ако ги приемат, ще се стигне до активиране на член 7 от Договора за Европейския съюз. Парламентът няма да наложи конкретни санкции на правителството на страната, тъй като не притежава такива правомощия. Ако гласуването е успешно и резолюцията бъде одобрена, последицата за Унгария е, че тя формално ще бъде включена в дневния ред на Съвета на ЕС. Това е мястото, на което се срещат министрите от всички страни от ЕС. Ако Унгария фигурира в дневния ред, правителствата на останалите държави ще трябва да обсъдят ситуацията там. Накрая те трябва да постигнат съгласие и да признаят, че в тази страна има сериозен проблем.

Какви са опасенията на Европейския парламент относно Унгария?

Откакто през 2010 г. премиерът Орбан доведе на власт партията си Фидес, това ще бъде шестата резолюция на Европейския парламент, свързана с Унгария. Броят е доста голям. По традиция проблемите, засягащи правата на човека, които са толкова сериозни, че да привлекат вниманието на Европейския парламент, винаги са били само в страни, извън ЕС като Зимбабве, Русия или Мианмар. Неотдавна Полша направи изключение. В държава от ЕС ситуацията рядко става така плашеща, че да накара Европейския парламент да почувства необходимостта от приемане на резолюция.

В проекторезолюцията и доклада, който я придружава, са изложени редица сериозни опасения, предизвикани от развоя на събитията в Унгария от 2010 г. насам. Те могат да бъдат обобщени по следния начин:

  • Правителството осъществява контрол върху обществения дебат. Излъчваните публични и частни емисии са предимно приятелски настроени към него. Повечето частни медийни компании са притежавани от лица, близки на управляващите, или предпочитат да се въздържат от критики. Те го правят, защото се страхуват, че ще ги лишат от приходите, които получават от правителството посредством договори за реклама. Те също така не искат да бъдат глобявани, защото нарушават разпоредби, съдържащи твърде неясни формулировки. Следователно, голяма част от новините, които се предлагат на обществеността, са едностранчиви и отразяват действията на правителството в положителна светлина. На хората непрекъснато им се разясняват теории на конспирацията за това как НПО и ЕС заговорничат, за да насърчават мигрантите да идват в Унгария. Разказват се истории за търсещите убежище, които искат да унищожат нацията. В същото време фактите за корупционните практики на правителството се отразяват само от ограничен брой независими медии.
  • Управляващите затрудняват изключително много съдилищата, когато се опитват да осъществяват контрол върху правомощията им. Те уволниха по-голямата част от съдиите, заемащи висши постове, наложиха политическите си съюзници в Конституционния съд и отнеха правомощията му да проверява дали новите закони съответстват на нормативните правила за граждански свободи. Властта на правителството е толкова голяма, че то си позволява да изисква от съдиите да бъдат послушни, да преразпределя делата между съдебните състави и да назначава, и уволнява ръководствата им. Тъй като повечето ординарни съдилища все още държат на независимостта си, управляващите създадоха нов съд, който разглежда въпросите, свързани с изборите, правото на протест и корупцията.
  • Правителството въведе такива правила за провеждане на избори, че вече е много трудно Фидес да ги загуби. Границите на избирателните райони бяха така прекроени, че да се облагодетелства управляващата партия. Правителството използва публични средства за създаване на информационни материали, които го представяха в положителна светлина пред обществеността. Те съдържаха посланията на Фидес за предизборната й кампания. Освен това тя бе подкрепена от почти всички медии, радващи се на голяма аудитория.
  • Правителството е дълбоко корумпирано. Договорите за големите държавни поръчки редовно се сключват с хора, близки на управляващите. Разходите за посочените в тях услуги и продукти многократно надвишават реалните. По този начин определен кръг лица слагат в джобовете си публични средства, включително и пари, отпуснати от фондовете на ЕС.
  • Правителството ограничи широк спектър от граждански и основни свободи. Пример за това са опитите за затваряне на Централноевропейския университет и закриване на НПО, препятствията, пред които са изправени бежанците, търсещи убежище, нежеланието да сложи край на расистките прояви срещу роми, мюсюлмани, и евреи, и неохотата, с която води борба срещу домашното насилие.

През какви етапи премина процесът, свързан с изготвянето на резолюцията и доклада?

Европейският парламент върши по-голямата част от работата си посредством комисии, съставени от негови членове. Всяка от тях е специализирана в дадена област като търговия или енергетика. Комисията, отговаряща за съставянето на резолюцията и доклада за Унгария, е тази по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE за по-кратко). Тя определя евродепутат (наречен докладчик), който извършва необходимите проучвания и подготвя текста на документа. Написването на доклада за Унгария е поверено на Юдит Саргентини, която е от групата на Зелените. Всяка от останалите политически групи (било то леви, центристки или десни) определя собствен докладчик-сянка. Основната работа се извършва от посочения от LIBE докладчик. Той редовно се среща с другите политически групи, за да е сигурен, че докладът няма да бъде отхвърлен от някоя от тях. Целта е да се постигне съгласие по отделните текстове и всички да са доволни. При подготовката на настоящата резолюция и доклада към нея Саргентини проведе консултации с активисти в областта на правата, експерти от университети и учени от световен мащаб, представители на унгарското правителство, и специалисти, работещи в международни институции като Организацията на обединените нации и Съвета на Европа.

Докладът бе приет от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи с 37 гласа "за" и 19 "против". Освен това още четири комисии на Европейския парламент подготвиха собствени становища във връзка с Унгария. Те се наричат "мнения" и са фокусирани върху различни въпроси като отношение към жените, свобода на медиите и университетите. Във всички тях е посочено, че са съгласни да се активира член 7. Те също са одобрени със значително мнозинство от съответните комисии.

Констатациите в доклада се базират главно на становища на експертни органи, които сътрудничат на международни организации. Всички правителства на ЕС членуват в тях и дадоха разрешение на съответните специалисти да извършат мониторинг на нормите за демокрация, върховенството на закона и правата на човека. Много от ангажираните институции вършат тази работа в продължение на повече от 50 години. Експертите им са номинирани и одобрени от правителствата. Мнения изразиха също така няколко експертни органи към ООН, Съвета на Европа и ОССЕ. По-точно казано, не съществува правдоподобен аргумент, според който информацията в резолюцията и доклада е неточна или предубедена.

Какви са шансовете резолюцията да бъде приета?

Тази резолюция има малко по-специален характер, защото води до задействане на член 7. За да получи одобрение, за нея трябва да гласуват две трети от членовете на ЕП. Тя не може да се приеме с обикновено мнозинство.

Евродепутатите от партията на Орбан, Фридес, принадлежат към групата на Европейската народна партия (ЕНП). Тя е най-голямата в Европейския парламент. Доскоро тя винаги гласуваше анблок против резолюциите, критикуващи унгарското правителство. Това бе проява на лоялност към нейния член Фидес. Последният път обаче, когато през 2017 г. Европейският парламент проведе гласуване, свързано с Унгария, нещата бяха различни. Тъй като действията на Орбан продължават да подкопават демокрацията, повечето членове на ЕП, които са от групата на ЕНП, се почувстваха неудобно. Стигна се до такова разделение, че политическото й ръководство даде свобода на депутатите си, което им позволи да гласуват самостоятелно. Следователно, те имаха право да изразят собственото си мнение, без да се съобразяват с официалната позиция на ЕНП. Те постъпиха по три различни начина. От 200-те й членове, взели участие в гласуването, 67 подкрепиха резолюцията, 93 бяха против, а 40 се въздържаха. Като цяло, 58% от евродепутатите я одобриха.

Ако през следващата седмица резолюцията се приеме, това означава, че депутатите от ЕНП, които се противопоставиха или въздържаха при гласуването през 2017 г., са променили мнението си след това. Може да разберем дали наистина е така, като видим как те са гласували по време на подготовката на настоящата резолюция в петте парламентарни комисии.

Общият брой на депутатите от ЕНП, които са участвали в гласуванията, проведени в тези пет комисии, е 42. Десет от тях са подкрепили задействането на член 7, като са гласували "за" (6) или са се въздържали (4). При предходното гласуване те са били против или са се въздържали, или не са взели участие в него. Има обаче шестима депутати, които са поели курс в обратната посока. Те са подкрепили резолюцията през 2017 г., а сега са гласували против (2) или са се въздържали (4). Разбира се, че тези цифри ни дават само бегла представа за начина на мислене в ЕНП. Членовете й от Холандия, Швеция, Финландия и Люксембург все по-остро критикуват Фидес. През 2017 г. представителите на ЕНП от Полша, Ирландия, Португалия, Белгия, Гърция и Малта гласуваха предимно в подкрепа на резолюцията. С изключение на Полша обаче, където броят на населението е голям, останалите държави са по-малки и имат само шепа евродепутати, които са от ЕНП. За да бъде гласуването през следващата седмица успешно, членовете на ЕНП от Германия, Италия, Испания и Франция (чиито брой е много по-голям) ще трябва да помислят и да подкрепят резолюцията. Те все още не са изразили позицията си.

Мнозина от членовете на ЕНП може би все още са склонни да защитават Фидес, защото не са сигурни в действията, които Орбан ще предприеме след предстоящите през март избори за Европейски парламент. ЕНП предполага, че ще загуби известен брой от местата си, ако даде съгласието си за активиране на член 7. Орбан може да реши да си отмъсти, като прехвърли евродепутатите си в друга политическа група. Това допълнително ще отслаби позициите на ЕНП. Наскоро Орбан се срещна с Матео Салвини от Северната лига, който е вицепремиер на Италия. Той не е свързан с ЕНП. Това може да се приеме като евентуална заплаха за бъдещето на ЕНП. Орбан може да реши да създаде нова политическа група с други авторитарни популисти, ако ЕНП не продължи да го закриля, когато му се търси отговорност.

Има и други фактори, които усложняват нещата. Някои от румънските лявоцентристки депутати (които обикновено подкрепят тези резолюции) може да решат да гласуват против, защото се страхуват, че Румъния може да е следващата. Те принадлежат към партията, която в момента управлява страната. Тя потушава протестите против корупцията и потиска НПО, които искат да спрат опитите на правителството да отслаби действието на антикорупционните закони и правомощията на съдебната власт. Някои евродепутати може просто да не се появят, тъй като вече са заети с предизборните си кампании.

Защо това е толкова важно?

Може да не звучи чак толкова вълнуващо, но досега член 7 никога не е бил прилаган. Европейските правителства предпочитат взаимоотношенията им да бъдат колкото е възможно по-гладки. Те не искат да рискуват и да предизвикват чувство на гняв или възмущение, като обсъждат нечии действия, засягащи правата на човека. Не че не говорят за тези неща. Те го правят и може да стане доста напечено. Това се случва на други места, които са много далеч от ЕС, като форумите на ООН, ОССЕ и Съвета на Европа. Така няма опасност да се навреди на сравнително доброто им сътрудничество по въпроси като свободната търговия, опазването на околната среда и борбата с организираната престъпност. Сега обаче основните свободи са сериозно застрашени от авторитарните популисти, които дойдоха на власт в Унгария и Полша. По тази причина много правителства на ЕС започнаха да задават неудобни въпроси.

Какво представлява член 7?

Член 7 бе създаден, за да може да се задейства бърза процедура за защита на основите на демокрацията и гражданските свободи. Прилага се единствено в случай, че някоя държава сериозно и системно нарушава правилата, които позволяват на съвременната демокрация да функционира правилно. Става въпрос за неща като свободни медии, независими съдилища, които имат правомощията да спрат правителството, когато то злоупотребява с властта, която притежава, и закони, защитаващи малцинствата и основните свободи. ЕС се опита да използва политически натиск и правни процедури, за да принуди Орбан да промени курса си, но не успя да му въздейства по никакъв начин. Каква е в общи линии тактиката на Орбан? Той прави три крачки напред и само една назад, и при това, ако е притиснат до стената от международната общност. Много реформи, които нанасят вреди, все още са в сила.

Процедурата, свързана с член 7, е продължителна. Тя включва най-малко три гласувания в Съвета, които се провеждат на различни етапи. За да се вземе решение за налагане на санкции, всички правителства от ЕС (с изключение на това, което се обсъжда) трябва да постигнат споразумение за него. Наскоро, за първи път в историята на ЕС, бе направен опит за активиране на член 7. Това се случи, когато Комисията включи Полша в дневния ред на Съвета, тъй като правителството на страната започна да осъществява контрол върху съдилищата. Въпреки че проведоха няколко срещи, за да обсъдят положението в тази страна, министрите все още не са приели официално решение. Изглежда, че няма да ни трябват пуканки, а спален чувал.

Санкцията по член 7 се изразява в предприемане на мерки, чрез които се отнема някое от правата, които страната е получила при присъединяването си към ЕС. Като пример най-често се посочва, че едно правителство ще загуби правото си на глас. Следователно, то няма да може да казва какви закони ще приема ЕС. Правителствата се сдобиват с много привилегии, когато се присъединят към ЕС. Те получават финансиране от него, право на свободна търговия на цялата му територия, възможности за паричен трансфер, както и за покупка и продажба на услуги, навсякъде в ЕС. Няма да споменаваме, че те вече могат да участват в стотици срещи, на които се решава какви закони и политики ще се приемат.

Присъдата?

Орбан превърна Унгария в страна, в която автокрацията се налага чрез избори. Държавата, която създаде, вече не се вписва в модела за демокрация, договорен между европейските държави през 50-те години. Преди една страна да се присъедини към ЕС, тя трябва да докаже, че разполага с необходимите инструменти, за да гарантира правилното функциониране на демокрацията. Това означава независимост на съдилищата, за да могат да държат правителството под контрол, осигуряване на възможности за всички членове на обществото да участват в гражданския и политическия живот и защита на основните свободи. Тези гаранции бяха въведени, за да се предотврати нова поява на авторитарни държави, както и ужасите на Втората световна война. Доказателствата срещу унгарското правителство са обективни, точни и съкрушителни. Нито една от мерките, които ЕС предприе срещу Орбан, не даде резултат. Не е нужно много да мислиш. Веднага ще ти стане ясно, че резолюцията и докладът трябва да бъдат подкрепени. Всеки истински политик ще добави следното: няма как Орбан да е лоялен на ЕНП, след като ухажва опонентите й, които управляват в Полша и Италия.