EU Watch

​Ако искаш да живееш в условията на истинска демокрация!

Какво можем да направим, за да спрем растящата вълна на популизъм? Нека хвърлим поглед към миналото. Един бестселър от 90-те години ще ни даде някои отговори.

by Orsolya Reich

Джихад и Mак-свят

В бестселъра си Джихад и Мак-свят, публикуван през 1996 г., американският политолог Бенджамин Р. Барбър

твърди, че две еднакво големи сили се борят, за да завладеят сърцата и умовете ни. „Mак-свят“ е метафора, използвана от него. С нея той описва хомогенизиращия се модел на глобалния капитализъм, който работи изключително ефективно за увеличаване на печалбата. Мисията на „Джихад” е да му противодейства. Той е това, което наблюдаваме в момента, - възход на етноцентричния трибализъм, растяща омраза към тези, които не са привърженици на "правилната" идеология, и желание да живеем отново в „света отпреди епохата на космополитния капитализъм, в който господстваха религиозни митове, йерархични общности, традиции, от които бяхме запленени, и апатия към историята.“ Mак-свят се опитва да пробие стените, разделящи народите. Джихад обаче успява да зазида пролуките, появили се в в тях. Барбър вярваше, че най-накрая Mак-свят ще надделее над ретроградната сила, упражнявана от Джихад, и ще спечели играта. Той не смяташе, че това е повод за празнуване. Според него националната държава е основата, върху която демокрацията се гради. Както Джихад, така и Мак-свят, подкопават този фундамент. Следователно, перспективите пред демокрацията са доста мрачни. Няма значение кой от двамата ще победи.

Дали пък възраждащият се трибализъм не доведе до появата на Джихад 2.0?

Сега, разбира се, тезата на Барбър за националната държава като условие за съществуване на демокрацията е разбита на пух и прах от диалектическия обрат. Насоките на развитието се определят от Мак-свят. Джихад е този, който непрекъснато го предизвиква. Поглеждайки към настоящето, ще видим, че случващото се през 2019 г. също оборва твърдението на Барбър. Мак-свят все още съществува, както и Джихад. Те са точно такива, каквито са описани. В някои страни обаче политическите лидери успяха да превърнат трибализма в национална религия. В основни линии, наблюдаваме възраждане на "патриотизма" под формата на Джихад 2.0. Вероятно британците ще напуснат Европейския съюз. Американският президент иска да построи стена по южната граница на страната си, за да попречи на мигрантите да влизат в нея. Министър-председателят на Унгария вече го стори. Нима трябва да се радваме? Барбър щеше ли да е щастлив, гледайки всичко това? В края на краищата националната държава става все по-силна. След като се предполага, че тя е най-добрата основа за изграждането на демокрацията, значи наистина е време да празнуваме.

Прогресивните европейци трябва да действат бързо, за да спрат надигащата се вълна

Дали Барбър би се радвал или не (всъщност той не бе щастлив от развоя на събитията)? Вероятно много хора биха искали да разберат. Ние обаче нямаме повод да празнуваме. Лидерите, които наричаме авторитарни популисти, обикновено казват, че издигат стени, за да защитят суверенитета на нацията. Те поставят страната си на първо място. Могат също да твърдят, че изразяват волята на мнозинството (които наистина са родолюбци!). Освен това се определят като единствените истински демократи. Реалността е много по-различна. Популистките изказвания подклаждат омраза и страх. Тези чувства завладяват все по-голяма част от обществото ни. Авторитарните лидери се възползват от нашата уязвимост. Те я обръщат срещу нас, за да укрепят още по-здраво властта си.

За щастие, битката срещу тях не е загубена. Ние, прогресивните европейци, трябва да се обединим, за да им дадем отпор. Нямаме много време. Ако искаш да разбереш защо това е така и какви политики трябва да подкрепяш, за да постигнем заедно победата, тук ще прочетеш новата книга на д-р Израел Бътлър. Той е ръководител на екипа ни от застъпници.