"Трябваше да актуализираме регулаторния режим за защита на личните данни, за да съответства на новите технологични предизвикателства", заяви представителят на Комисията на ЕС Паулo Силвa. Той посочи настъпилите промени в резултат на Общия регламент за защита на данните.
Еволюция, а не революция
Силвa смята, че новият регламент е еволюция, а не революция в защитата на данните. Повечето от правилата отдавна са известни.
"Това, което се променя е, че правим процеса на обработка на данни по-прозрачен. Това е нов модел за управление на защитата на данни, който дава възможност на хората сами да осъществяват контролa."
Регламентът улеснява надзора над обработката на данни. Тези, които го извършват, вече са задължени да предоставят по-подробна информация за използването им. Съгласието на техните притежатели ще се дава по ясен и категоричен начин.
От съществено значение е, че регламентът превръща защитата на данните в основна цел. Различните продукти и услуги също ще включват мерки за защита. Ако, например, хладилникът е свързан с Интернет, то трябва да се гарантира, че той няма да работи без правилната парола.
Новите правила за защита на данните се отнасят както за фирмите от ЕС, така и за тези, които предлагат услуги на граждани на Съюза, но не са в ЕС.
Онлайн проследяване
Сътрудникът на Европейския надзорен орган за защита на данните Кристиан Д'Куня разкри огромния брой предимства, които ни дава защитата на личния живот. Неговата неприкосновеност е необходимо условие, за да упражняваме другите си права като правото на свободно изразяване, креативност, иновативност, а напоследък и правото да изберем каква информация да получим онлайн.
"Три четвърти от хората днес се информират чрез социалните медии. Познанията, които получават, се определят от алгоритми. След Брексит потърсих утеха във Facebook. За малко да си помисля, че 95% от хората са гласували за оставане. Това очевидно не беше вярно."
Д'Куня заяви, че 91% от жителите на САЩ смятат, че вече е невъзможно да се контролира как компаниите използват данните им.
"Миналата година посетихме Силициевата долина. Проведохме срещи с фирми. Останах с впечатлението, че днес доминира бизнес моделът на онлайн проследяване на хората." От проведените разговори стана ясно, че много трудно ще се спечели подкрепа от страна на инвеститори, ако не се докаже, че промяната ще осигури приходи на компанията. Фирмите, които искат да избягат от този модел, не могат да привлекат инвестиции.
Литовски компании вече прилагат модела
Тази тенденция се наблюдава и от Mindaugas Kiškis, който представи проучване за готовността на литовските фирми да приложат регулацията. Хората, направили изследването, са приятно изненадани от напредъка на литовските компании и тяхната готовност да внедрят новите технологии. Това дава предимство пред конкуренцията (особено за стартиращи компании), но също така създава рискове при защита на данните.
Според Kiškis когато става въпрос за защита на данните, фирмите разчитат на вътрешни ресурси. Те не се обръщат към специалисти, въпреки че познанията им в областта на опазването на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните са твърде ограничени.
Той разкритикува бюрократичния и формален подход към защитата на данните и различните практики в ЕС за закрила на неприкосновеността на личния живот.
"Европейската комисия твърди, че защитава нашия личен живот. Същата комисия взе решение, което според мен противоречи на принципите на демокрацията, а именно - да събира биометрични данни от всички граждани на ЕС."
Изниква въпросът: това не е ли прилагане на двоен стандарт? “Попитаха ли ни дали искаме това? Поискаха ли разрешение при предоставянето на достъп на държавата до нашите биометрични данни? Така, както аз го виждам, това на практика не допринася много за по-доброто разбиране на неприкосновеността на личния живот."
"Наглед трудната защита всъщност струва малко"
Според Kiškis обществото не е достатъчно образовано относно личния живот и защитата на данните. Необходимо е качествено изследване, за да се анализират мненията на хората по тези въпроси. Мнозина твърдят, че ценят неприкосновеността на личния живот, но не знаят какво да отговорят когато ги попитат за по-конкретни неща. При липсата на качествени проучвания не е ясно дали този вид регулиране е точно това, от което хората действително се нуждаят.
"Обсебени сме от идеята, че защитата е трудна. Смятаме, че е необходимо криптиране на данните и издигане на защитни стени. Трябва да осъзнаем, че трудноосъществимата защита в действителност струва много малко. Ако направим качествен и обстоен анализ на заплахите за сигурността ще установим, че две трети от тях са "лековерни" и причинени от човека. Кодирането е безсмислено, ако паролата е "Литвa1".
Kiškis препоръчва да се повиши ролята на надзорните органи, за да се подобри защитата на неприкосновеността на личния живот и данни. Те могат да консултират компаниите по въпроси, свързани със защитата на данните и да гарантират осведоменост относно настъпилите промени и новите разпоредби в тази област.
Парадоксът поверителност
През втората част на събитието Наталия Битюковa от Института за мониторинг на правата на човека говори за парадокса неприкосновеност на личния живот. Тя представи проучване за това как общественността възприема защитата на личните данни.
Според Битюковa съществува ясна разлика между значението, което хората отдават на разрешението за достъп до данните им, и поведението им на практика. Въпреки твърдението им, че за тях защитата на лични данни е много важна, когато се сблъскат с нарушение на личния си живот те предпочитат да не сигнализират институциите.
Записът е достъпен тук.