Tech & Rights

​Литва безразборно ограничава правата на човека в борбата си с организираната престъпност

Правозащитни организации в Литва призовават парламентарната комисия по правата на човека да отхвърли законопроекта за борба с организираната престъпност.

by Human Rights Monitoring Institute
kaunodiena.lt
Литовският законодател иска да разшири правомощията на органите на реда, ограничавайки правата на лица, свързвани с организирана престъпна дейност.

Новият законопроект - Закон за предотвратяване и контрол на организираната престъпност – предвижда поне девет мерки за ограничаване правата на дадено лице на свобода, собственост и неприкосновеност на личния живот.

Мерките са тежки

Съдилищата ще могат да забранят контакта с определени лица, промяната на местообитание (с пробация в определено място), придвижването в определен район или управлението на превозни средства. Предвидено е и задължение всяка сделка на стойност над 1500 евро да бъде докладвана на полицай.

Съдът ще може да разпореди конфискация на активи, да задължи човек да декларира имуществото си, да забрани извършването на определена дейност или да разпореди следенето на дадено лице по електронен път (с маркери).

Според Каролис Люткевичиус – правен експерт към Институт за наблюдение на човешките права – тежестта на тези мерки е същата като на мерките в наказателните производства. В същото време обаче липсват някой от процесуалните гаранции, защитаващи правата на човека:

"Мерките трябва да се прилагат, когато лицата не се вслушват в предупрежденията на органите на реда. Не е ясно защо при дадените обстоятелства, правоприлагащите органи просто не започнат досъдебното производство" – каза Люткевичиус. "Освен това законопроектът предвижда "опростена" процедура за налагане на тези мерки, но не и гаранции срещу злоупотреби, като например използване на мерките само при изключителни обстоятелства".

Без право на обжалване

Според Люткевичиус най-големият проблем в законопроекта е, че хората не разполагат с правата, гаранциите и средствата за правна защита, предвидени в наказателните производства - право на устен и писмен превод, право на гарантирана от държавата правна помощ, правото на показания и др.

Законът ще позволи на властите да конфискуват имуществото на дадено лице, но разпоредбите отново не предоставят съответните процесуални гаранции, предвидени от наказателното право. Полицаите също така ще могат да снемат биометрични данни и да снимат лицата, подложени на контролни мерки (официално предупреждение или решение на съда).

"Ако се съди по съдържанието, това наистина са принудителните мерки, използвани в наказателното производство, но, за разлика от Наказателно-процесуалния кодекс, човек не разполага с възможността да ги оспори и по този начин не може да защити своите права" – обясни Люткевичиус.

Законопроектът съдържа още една тревожна разпоредба: ако човек не успее да се яви на съдебното заседание, съдът трябва да разпореди задържането му за срок до 48 часа. "Съдът няма право на преценка относно задържането – то трябва да бъде наложено във всеки един случаи" – добави Люткевичиус.

Институт за наблюдение на човешките права и Литовски център за правата на човека призоваха парламентарната комисия по правата на човека да отхвърли законопроекта.