Tech & Rights

Британският законопроект за масово наблюдение не дава гаранции на гражданите

Следене, хакерство и гаранции само на думи: анализ на Liberty върху законопроекта за правомощията на разследващите органи във Великобритания.

by Liberty
Safe and Sound: protecting security, defending privacy
Законопроектът изобилства от правомощия за следене и хакерство, но не и от гаранции за личния живот.
Liberty лансира план от осем точки за сигурна и стабилна Великобритания.

Правителството на Великобритания наскоро внесе законопроект за правомощията на разследващите органи, позволяващ следене и хакерство на личната кореспонденция на гражданите без да предвижда елементарни гаранции за неприкосновеността на личния живот.

"Световни лидери в надзора"?

Законопроектът дава на депутатите уникалната възможност да приемат законодателство за надзор, което да дава сигурност на британците в дигиталната ера, но същевременно да защитава личната им неприкосновеност в интернет.

В действителност обаче - въпреки твърденията на правителство, че са "световни лидери в надзора" – законопроектът, внесен от британското вътрешно министерство предлага безпрецедентни и ненужни механизми за наблюдение, без да предвижда елементарни гаранции за неприкосновеността на личния живот.

  • Въпреки все по-широкия консенсус между експертите и партийните групи, законопроектът не предвижда последващ съдебен контрол над наблюдението. Ограничената роля на съда на практика се свежда до машинално подпечатване на заповедите.
  • Законопроектът предлага запазването на сляпо на "историята в интернет", обхващаща всичко от отварянето на приложения и качване на снимки в iCloud до посетените уебсайтове. Информацията може да разкрие много за човека и представлява вмешателство в личния му живот. Точно поради тази причина запазването й без основателно подозрение не е разрешено в другите страни от ЕС, нито в демокрации като САЩ и Канада. Австралия наскоро го забрани със закон.
  • Законопроектът предоставя на служителите на реда правомощия за безпроблемно проникване в устройства и мрежи, и налага задължение за съдействие на доставчиците на комуникационни услуги. Хакерството е най-сериозната форма на вмешателство в личния живот, която можем да си представим. То може да нанесе непоправими щети на сигурността на устройства и мрежи и да постави гражданите в опасност от злоупотребите на трети лица и престъпни групи.
  • Вместо да създаде по-прецизна и ефективна система, законопроектът предоставя широки правомощия за надзор, досущ като разкритите от Едуард Сноудън, включително масово подслушване, масово запазване на данни за кореспонденцията, масово хакерство на бази данни за огромна част от населението (в момента Liberty оспорва масовото, спекулативно наблюдение пред Европейския съд по правата на човека).

"Спираща дъха атака над сигурността"

"След всичките изявления за отстъпки и гаранции дългоочакваният законопроект всъщност представлява спираща дъха атака над сигурността на всеки мъж, жена и дете в интернет" - директорът на Liberty Шами Чакрабарти. "Сега, когато министрите се провалиха, парламентът трябва да се намеси и да намери по-добър баланс между личния живот и наблюдението".

Сигурност, защитаваща неприкосновеността на личния живот

Liberty публикува своя план от осем точки, предвиждащи ясни гаранции за пропорционалността на наблюдението и отговорността към неприкосновеността на личния живот. Организацията призовава депутатите да включат в законопроекта следните предложения:

  1. Предварително разрешение от съд за всяко искане за наблюдение.
  2. Отпадане на задължението за комуникационните компании да съхраняват лични данни на сляпо.
  3. Провеждане на наблюдение да бъде възможно единствено при наличието на строго определени условия. Съдебна заповед да се издава само срещу физически лица при наличието на основателно предположение за извършено тежко престъпление или с цел да се предотврати загубата на човешки живот.
  4. Справедливи обезщетения и повече прозрачност за лицата, които са били обект на незаконно наблюдение, но вече не са заподозрени.
  5. Наличието на неоспорими доказателства да бъде условие за привличане към отговорност.
  6. Договорености за споделяне на данни между Великобритания и други страни да бъдат оповестявани публично и уреждани със закон.
  7. Законова защита от нарушаване на стандартите за конфиденциалност в страната.
  8. Признаване на опасностите, които хакерството нанася на сигурността на британците.