Независимо че броят на ЛГБТ хората в италианските затвори не е голям, тяхното човешко достойнство продължава да бъде от значение. Личната им неприкосновеност обаче се нарушавана всеки ден и всеки знае, че зад решетките гласът им не се чува.
Затворниците от ЛГБТ общността най-често не получават признание от служителите и задържаните в затвора. Пълното мълчание по темата е широко използвана тактика сред лишените от свобода. Всяка година в затворите се случват хиляди случаи на изнасилване и малтретиране, които остават неразкрити.
Хомосексуалното поведение е широко разпространено в затворите като заместител на хетеросексуална връзка, но много пъти то води до сексуално робство, изнасилвания и унижение.
Хомосексуалните затворници се превръщат в сексуални обекти и престават да бъдат считани за хора. Тяхната идентичност се отрича и потиска от съкилийниците им и дори от служителите в затвора.
Цената на защитата
Много пъти ЛГБТ хората са държани в режим на строг тъмничен затвор в продължение на дни или месеци. Това обаче не е никакво решение на проблема. Преместването им там ги защитава, но също така ги лишава от дейности и социални контакти само заради начина, по който се самоопределят.
Пенитенциарната система в Италия е пропита от отричане и липса на емпатия и съпричастност, като ЛГБТ хората непрекъснато са малтретирани и унижавани.
Решаването на тази ситуация е обект на постоянни дебати, но ако се подхожда с разбиране и съчувствие, бъдат създадени специализирани отделения и културни програми, а служителите в затворите минат обучение, то можем да очакваме сериозно подобрение в областта.