Експерти дават средна оценка на разбираемостта на списъка с правата, който понастоящем се дава на заподозрените в Литва. Полицейските служители и адвокатите, с които представители на Института за мониторинг на правата на човека (ИМПЧ) разговаряха, твърдят, че правото на адвокат, правото на мълчание и други процесуални права се обясняват на заподозрения. Това обаче се прави чрез сложна правна терминология, която трудно ще разбереш, ако нямаш съответните познания.
Списък с правата
Преди разпита на всеки заподозрян трябва да се даде списък с правата. Това е документ от три страници, който описва съдебните процедури, гарантиращи правата му. Изреченията в него са дълги и сложни, като едно от тях понякога се помества на не по-малко от 5 реда. Използваният език съдържа доста правна терминология. Освен това читателят често се препраща към "процедури, изложени" в Наказателно-процесуалния кодекс или други нормативни актове.
На заподозрения се дават около 15 минути, за да се запознае с правата си. Често те не им обръщат такова внимание, каквото би трябвало, и четат списъка небрежно. Почти половината от запитаните полицейски служители заявяват, че заподозрените рядко или никога не задават въпроси, свързани с правата си.
В болшинството случаи полицаите не предприемат действия, за да се уверят, че заподозрените разбират правата си. По-голямата част от анкетираните служители никога не са полагали усилия за тази цел, или са го правили много рядко.
Информацията трябва да е лесна за разбиране
"Правото на информираност играе важна роля в ежедневието ни, особено когато става дума за контакти с властите. За заподозрените в престъпление то е от първостепенно значение, тъй като им позволява да упражняват всички останали права и гарантира, че правото им на справедлив съдебен процес е зачетено", каза Каролис Люткевич, адвокат от ИМПЧ и ръководител на проучването. "Следователно, информацията за правата трябва да се предоставя на ясен и лесен за разбиране език."
ИМПЧ се стреми да гарантира, че информацията, която хората получават от властите е разбираема и могат да я използват на практика. За целта Институтът, заедно с експерти по право и по комуникации, разработи алтернативен и лесен за разбиране списък с правата. Сега задачата е да го направим общоприета норма в Литва.