Този месец Румъния пое ротационното председателство на Съвета. За първи път кормилото на Европейския съюз е в нейните ръце. Тя много ясно и точно определи някои политически цели. За изпълнението им Съюзът ще работи през следващите шест месеца, а и след това. Сега действията на правителството в Букурещ се следят още по-зорко заради позицията на страната. Лица, заемащи отговорни постове в ЕС, и защитници на правата на човека и демокрацията бият тревога относно заплахите, надвиснали над основните права, и върховенството на закона.
Амнистия за старите приятели
Те току-що получиха нов повод за притеснения. По-рано този месец министърът на правосъдието Тудорел Тоадер обяви, че правителството подготвя постановление, което ще бъде прието по бързата процедура. То отменя присъдите на осъдените за корупция политици, както и на лица от висшия ешелон. Освен това съкращава сроковете на водените в момента разследвания или напълно ги прекратява. Управляващите твърдят, че целта е да се освободи място в пренаселените затвори в страната. Трудно е да си представим как тя ще бъде постигната чрез амнистиране на тези хора, тъй като те често успяват да избегнат затвора.
Така ще се заличат наказателните присъди срещу голяма част от елита на страната. Не само ще се изчисти миналото им, но ще им се даде правна възможност отново да заемат държавни длъжности (законът го забранява на осъдените престъпници). Това е страхотна новина за Ливиу Драгня, лидер на управляващата партия в Румъния. Вероятно той щеше да е премиер, ако не бе присъдата за корупция. Неговият казус е свързан също и с манипулиране на вота на избирателите. Досието му е точно такова, каквото бихме искали да бъде на човек, желаещ да ръководи демократична държава. Говори се, че той ще бъде един от първите амнистирани, ако декретът стане закон. Следователно, демокрацията в Румъния трябва много да внимава.
Случаят на Драгня всъщност оборва мотивите, с които правителството иска да прокара постановлението за амнистия. Той не прекара нито един ден в затвора, въпреки че за престъпленията си можеше да получи дългогодишна присъда. Истина е, че някои корумпирани политици бяха осъдени на по няколко години, но доста често те не изтърпяваха целия срок на наказанието. Един от тях, който бе осъден за подкуп, дори се кандидатира за кмет на Букурещ, а се предполагаше, че е в затвора, излежавайки присъда от четири години. Нелепо е, ако си мислиш, че в страна с десетки хиляди затворници амнистията на корумпирани политици, дори те да са стотици, е легитимен начин за освобождаване на пространство в килиите.
Гнусна ситуация, но има изгледи за подобряване
Желанието на правителството да прокара декрета точно сега подейства особено депресиращо. Въпреки мащаба на корупцията в Румъния, през последните години страната постигна реален напредък в борбата с нея. Стотици лица, заемащи високи постове, - депутати, министри, кметове, съдии и прокурори - бяха изправени пред съда. Европейската комисия дори посочи агенцията й за борба с корупцията като една от петте най-добри в ЕС.
Става въпрос за Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК). Създадена през 2002 г., тя се занимава с разследване и съдебно преследване, когато престъплението е свързано с корупция. Доста е заета. През 2013 г. Лаура Кодрута Ковеси пое управлението й. Тя бързо увеличи персонала и вля нова енергия в работния процес. Само през 2014 г. дирекцията успя да осъди десетина кметове, петима депутати, двама бивши министри и бивш премиер. Стотици съдии и прокурори също бяха подведени под отговорност. По времето на Ковеси 90% от делата приключваха с осъдителна присъда, въпреки че в повечето случаи обвиняемите бяха едни от най-влиятелните хора в страната, които освен това бяха свързани с властта. Румънците го забелязаха. Според проучване, направено през 2015 г., 60% от тях имат доверие в НДБК, а само 11% в Парламента. През следващата година службата на Ковеси осъди четирима кметове, трима министри, регионален съдия и евродепутат, както и шестима депутати, включително Драгня.
Излишно е да споменаваме, че Ковеси вероятно нямаше много приятели сред членовете на правителството, но тя си създаде доста врагове. През февруари миналата година министърът на правосъдието Тоадер - да, същият този министър на правосъдието Тоадер - започна процедура за отстраняване на Ковеси от поста и до юли тя бе уволнена. Заместникът й издържа едва половин година и се оттегли заради враждебната работна среда, създадена от политици, и медии, близки на правителството. Сигурно това е причината за мястото на Румъния в класацията на Индекса за усещане на корупцията, направена през 2018 г. от „Прозрачност без граници“, - тя е 25-та от 28-те страни от ЕС. Ако указът за амнистия се приеме, Румъния е на път да се представи още по-зле през следващата година. В надпреварата към дъното тя вероятно ще срещне конкуренцията на България, Гърция и Унгария.
Това не е проблем само на Румъния
Някои факти ни навеждат на мисълта, че Румъния най-вероятно си вкара автогол с новия декрет за амнистиране на осъдените за корупция. Правителството го обяви точно когато страната бе хвърлена под светлините на прожекторите заради европредседателството и след предупрежденията, отправени от ЕС относно независимостта на съдебната й система, и свободата на НПО. Не бива обаче да се изненадваме, имайки предвид колко нагли са действията на други страни от ЕС, по-точно на Унгария и Полша. Те напълно игнорират правото и ценностите на ЕС, но последиците са твърде малки (поне досега). Корупцията в Румъния, както и случващото се в Унгария и Полша, е проблем, засягащ целия ЕС. Румъния е отговорна за значителна част от парите, които ЕС всяка година губи заради корупция. По груби изчисления става въпрос за 904 милиарда евро. За да бъдем по-конкретни, няколко дела бяха свързани с измами и злоупотреби със средства на ЕС, включително едно срещу Драгня (но не това, за което е осъден - да, той е доста зает човек).
Сега, когато Румъния е седнала на председателския стол на ЕС, е най-подходящият момент другите държави, заели местата около масата, да забравят за изисканите маниери. Те трябва да увеличат натиска върху правителството и да го принудят да поведе сериозна борба срещу корупцията, както и да възстанови напълно върховенството на закона. В момента обаче по всичко личи, че председателството на Румъния започва с още едно поражение, макар то най-вероятно да е временно, за румънските граждани. Те и без това многократно са били предавани от правителството си.