Elaine McDonald е с ограничена подвижност вследствие на заболяване. Тя не може да отиде до тоалетната, нито да се измие сама. Местните власти в Лондон й осигуряват нощна грижа от началото на март 2007 г. Въпреки това на 21.11.2008 г. същата управа я уведомява, че вече не мога да предлага подобна услуга, а вместо това ще осигури на жената определен брой пелени и непромокаеми чаршафи. Тази промяна би спестила на правителството 22 000 британски лири годишно.
Г-жа McDonald подава жалба, обвинявайки властите в неправилна преценка на нейните нужди. Тя твърди, че преустановяването на нощната грижа накърнява личното й достойнство, като нарушава нейното право на зачитане на личния живот (чл.8) от Европейската конвенция за правата на човека. Искът й бива отхвърлен и г-жа McDonald обжалва.
Между ноември 2009 и април 2010 г. решението на институцията по повод социалните грижи за хора с увреждания е преразгледано. Заключението, доколкото е приложимо по този случай, твърди, че комплект пелени подсигуряват напълно санитарните нужди на г-жа McDonald. Очаквайки решението на Апелативния съд , тя се споразумява с властите и получава нощна грижа 5 дни в седмицата, докато партньорът й се грижи за нея през останалите.
Апелативният съд постановява, че за периода ноември 2008 г. - ноември 2009 г., когато на г-жа McDonald са осигурени пелени и непромокаеми чаршафи, местните власти не са изпълнили задължението си за адекватна грижа. Съдът обаче подчертава, че властите са поправили несправедливостта, като са постигнали споразумение с г-жа McDonald. Поради тази причина, жалбата за нарушение на чл. 8 е счетена за неоснователна. Обжалването до Върховния съд също е неуспешно. Съдът преценява, че на нуждите на г-жа McDonald е отговорено по адекватен начин.
Тогава г-жа McDonald се обръща към Европейския съд по правата на човека. Съдиите в Страсбург, също като британските си колеги, обобщават, че нейните права са били нарушени през периода ноември 2008 г. - ноември 2009 г. (решение по дело 4241/12 от 20.05.2014). Съдът не вижда законово основание за преустановяването на осигурената грижа през 2008 г. и намира тези действия за противозаконни. Г-жа McDonald получава обезщетение в размер на 1000 евро.
Що се отнася до периода след 04.11.2009 г., съдът отсъжда, че решението да бъдат осигурени нощни грижи е законосъобразно. Намесата в правото на личен живот е оправдана от икономическите интереси на държавата и от интересите на останалите ползватели на социални грижи. Съдът трябваше да прецени дали намесата е била „необходима в една демократична държава“, точно защото необходимостта е била икономическият интерес на държавата. Съдът подчерта, че държавата има свобода на действие що се отнася до социалните грижи, грижите за възрастни хора и здравните грижи и това важи особено за случаите, в които се отпускат средства. Ето защо въпросът за решението на властите относно разпределянето на бюджета не е от компетенцията на съда.
Съдът заключи, че местните власти (чрез преразглеждане на решението си) и съдилищата са съумели да претеглят в достатъчна степен интереса на жалбоподателя и този на други ползватели на социални грижи. Съдиите уточниха, че ищцата не е била лишена от правото си на грижи - просто формата на тези грижи не е бил напълно подходящ за жената, но пък е било също толкова ефикасен. Решението да бъде преустановена нощната грижа не е достатъчно, за да бъде постановено нарушение на правата на г-жа McDonald. Съдиите не намериха нарушения на чл.8 в периода след 04.11.2014 г.
Според съда, държавите трябва винаги да вземат предвид личното достойнство, като намират баланс между бюджетните нужди на местната общност и правата и нуждите на индивидуалните бенефициенти.