Всеки един световен и европейски мониторинг добавяше по няколко зрънца истина за това какво е отношението на Ирландия към правата на човека, докато контурите съвсем се проясниха.
От който и ъгъл да го погледнем сенките са дълбоки и дори плашещи: варварската хирургична процедура симфизиотомия; лечението на оцелелите от т.нар. перални Магдалена; липсата на безопасен и законен аборт. При това ключови части от машината все още липсват: няма независим мониторинг на условията в полицейските участъци или в институциите за лечение на хора с увреждания; икономическите, социалните и културните права отсъстват от нашата Конституция.
Ирландия е пълноправен член на Съвета на ООН по правата на човека от 2013 г. - нещо, което ще продължи до края на тази година. В това си качество страната зае важна лидерска позиция в чужбина, но не подсигури достатъчно защитата на човешките права в собствените си предели. Заедно със своите партньори, Ирландски съвет за граждански свободи внимателно проследи напредъка на страната при прилагането вътрешно на стандартите, които страната се стремеше да наложи международно по време на мандата си в Съвета на ООН по правата на човека.
Ако погледнем целия набор препоръки, които бяха направени на Ирландия през последните години, неминуемо ще разпознаем няколко грешки при прилагането им.
Това не е държава, в която се зачита автономността и неприкосновеността на жените. При разкриване на явни доказателства за злоупотреби в миналото, държавата инстинктивно защитава икономическите си интереси вместо да осигури справедливост и правна защита. Противно на препоръките на Комитета на ООН по правата на човека, 80-годишни жени, преживели симфизиотомия, са били принудени да избират между парично обезщетение от техните насилници, борейки се с Върховния съд, за да защитят правата си.
Гласовете на малкото оцелели бивши жители на перални Магдалена бяха заглушени и неколкократните призиви към Комитета на ООН срещу изтезанията за независимо разследване на лечението им бяха игнорирани. От момента, в който една жена в Ирландия забременее, нашите закони постановяват, че тя се отказва от правото си сама да реши дали ще износи плода.
Ирландия не е особено вдъхновена да създаде ефективни механизми за отчетност. Две основни договора на ООН - този относно мониторинга на местата за задържане, както и този за правата на хората с увреждания, са приети от Ирландия през 2007 г., но все още не са влезли в сила по закон. И двата договора ще създадат механизми за независим мониторинг на национално ниво, което от своя страна ще засили и международния контрол.
Основните причини за занемареното положение на човешките права в Ирландия също излязоха наяве. Нигел Родли посочи една от тях в своето обобщение пред Комитета на ООН по правата на човека през миналото лято. След като изброи "перални Магдалена, домовете за майки и деца, злоупотребите с деца, симфизиотомията", той добави: "Това е сериозен списък - злоупотреби, които се случват [за] толкова дълъг период, който е трудно да си представим, че която и да било държава ще толерира. Също така не мога да не отбележа, че [те] все още не са се откъснали от инстутиционалния начин на мислене, които доминира в държавата."
Религията настрана, но нашата образователна юридическа система не успя да осигури солидна почва в международните правозащитни стандарти на едно цяло поколение адвокати, които в момента заемат високи и влиятелни позиции. Характерът и степента на международните задължения на Ирландия твърде често лекомислено (и погрешно) се отхвърля от практикуващи и съдии в полза на комфортните принципи на конституционното право, абсорбирано преди десетилетия.
Основното обаче е, че е малко вероятно състоянието на правата на човека в Ирландия да се подобри значително, докато отговорността за изпълнението на препоръките по международните договори е неустановена.
Накрая, имаме и повод за малко оптимизъм. Той идва от министъра на външните работи Чарли Фланаган, който наскоро обяви намерението си да "внесе повече внимание и последователност" що се отнася до състоянието на човешките права в Ирландия чрез създаването на междуведомствена комисия по правата на човека, председателствана от младши министър. Ако това се случи и то с участието на високопоставени представители от всички съответни оперативни отдели, то тази комисия може да изиграе ключова роля за това Ирландия да бъде по-горда и щастлива от членството си в Съвета на ООН по правата на човека.
Марк Кели е директор на Ирландски съвет за граждански свободи - www.iccl.ie
Тази статия излиза за първи като становище в печатното и онлайн издание на Irish Examiner на 23-ти март 2015 г. като част от по-подробен преглед върху пропуските, които Ирландия допуска що се отнася до международните стандарти за правата на човека.