Опасният план на консерваторите да бракуват Закона за правата на човека във Великобритания

Консерваторите дадоха воля на дългоочаквания си план за отмяна на Закона за правата на човека (ЗПЧ) и замяната му с така наречения "Британски закон за правата" (БЗП). Предложенията са юридически неграмотни, политически провокативни и водят Великобритания към конфликт с Европейския съд по правата на човека. Най-вероятно това ще доведе до оттеглянето на Великобритания от Конвенцията за защита на правата на човека и от Съвета на Европа, което допълнително ще дестабилизира държавата.

Планът имат ясната цел да ограничи правата на британците и по-специално на уязвимите малцинствени групи и деца, чийто родители могат да бъдат депортирани. Публикуването им след конференцията на Консервативната партия е очевиден опит да се избегне експертният контрол.

Ето как изглеждат различните предложения след по-внимателен прочит:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Отмяна на закона на лейбъристите от 1998 г. за правата на човека

• ЗПЧ надгражда британския суверенитет. Делата отпреди ЗПЧ се разглеждаха в Страсбург без да има предходни решения на британските съдилища. След приемането на закона обаче, британските съдии се произнасят по всички искове за човешки права в страната и влияят на съдебната практика в Страсбург. Отмяната на ЗПЧ ще се засили надзора над Великобритания и Страсбург отново ще действа като първоинстанционен съд.
• Отмяната на ЗПЧ ще предизвика и разединение във Великобритания. Шотландската национална партия заяви, че няма да отмени ЗПЧ в Шотландия, а така нареченият "британски" закон за правата би създал напрежения в Северна Ирландия. Така той може да свърши като закон за правата в Англия и Уелс.
• ЗПЧ не е на лейбъристите. Той е приет с огромна междупартийна подкрепа и одобрението на ръководството на торите. Абсолютно не-консервативно е очевидно партийно пристрастното предложение за БЗП.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Прекъсване на връзката между британските съдилища и Съда по правата на човека. В бъдеще, съдилищата на Великобритания вече няма да вземат предвид решенията от Страсбург. Това ще направи Върховния съд последна инстанция по въпросите за правата на човека в страната.

• От съдилищата във Великобритания се изисква само да "вземат предвид" решенията от Страсбург, а не да ги следват. Действието на ЗПЧ не предвижда, че решение в Страсбург би създало съдебен прецедент, както предложенията твърдят. Това е изяснявано многократно от висшия съдебен съвет на Великобритания.
• Британските съдилища и сега често се отклоняват от съдебната практика на ЕСПЧ, вземайки предвид британските закони, традиции и обичаи.
• Това предложение няма да повиши статута на Върховния конституционен съд. Той и в момента е последна инстанция по дела за нарушени човешки права във Великобритания, но ако останем част от Конвенцията британците ще могат да се обръщат и към ЕСПЧ, след изчерпване на съдебните средства за защита в страната. Ограничаването на права по Конвенцията, както бе предложено, увеличава шансовете за решение на ЕСПЧ срещу Великобритания.
• Консерваторите напълно промениха политиката си по въпроса - когато законопроектът за правата на човека бе приет, те искаха изменения, обвързващи британските съдилища със Страсбург, макар и в крайна сметка предложението да беше отхвърлено отпарламента.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Прекратяване на възможността ЕСПЧ да изисква от Великобритания да изменя законите на страната. Всяко съдебно решение срещу Великобритания ще бъде третирано като "препоръчително" и единствено одобрение от парламента ще може да доведе до промяна в законите.

• Съдът не може да изисква от Великобритания да изменя законите на страната. Парламентарният суверенитет е непокътнат, както е видно от неизпълнението на решението за гласуване на затворниците. Но правителството е ратифицирало Конвенцията и се е ангажирало да спазва задълженията си по международното право, като зачита решенията на Съда.
• Разглеждането на съдебните решения като "препоръчителни" ще постави законодателството в противоречие с международните задължения на страната, водейки Великобритания към конфликт със Съда и вероятно бележейки отделянето ѝ от Съвета на Европа.
• Това ще нанесе неизмерима вреда на международната репутация на Великобритания и ще отслаби политическото ѝ влияние в Европа.
• Парламентарен процес на "одобрение" на решенията на ЕСПЧ е опасен прецедент, достоен за тоталитарен режим. Защо не позволим на парламента да "одобрява" решенията на Върховния съд? Всъщност, защо са ни съдилища въобще - защо хората не ходят в парламента, за да бъдат делата им "одобрени" или отхвърлени?
• Въпреки твърденията на консерваторите, парламентът в действителност не е отхвърлил решението за гласуване на затворниците. Той още не е свикван да гласува законопроект за евентуална реформа. През 2011 г., 256 депутати гласуваха за ограничаване на правото, но те са малка част от 650-те депутати в парламента. От друга страна, междупартийната парламентарна комисия, натоварена с разглеждането на въпроса, препоръча през декември 2013 г. да бъде предоставено право на глас на всички затворници, излежаващи по-малко от 12 месеца. Комисията заключи, че не са налице убедителни наказателноправни аргументи за ограничаването на това право.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Много по-ясно дефиниране на влизането в сила и начина на действие на законите за правата на човека във Великобритания. Така съдилищата няма да могат едностранно да решават дали да прилагат законите за човешките права в цели нови области на обществения живот.

• С приемането на ЗПЧ, парламентът вече е определил кога и как се прилагат законите за човешките права. Правата по Конвенцията трябва да се спазват от публичните органи (например полиция, социални работници, държавни служби и т.н.), когато се занимават с членове на обществото. Съдилищата не решават в кои нови области на обществения живот да се прилага законът.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Закони за правата на човека да бъдат прилагани само при особено тежки случаи. Да не се прилагат при маловажни случаи.

• Това е ясно доказателство, че консерваторите искат да отнемат дадени права от британските граждани.
• Стряскащо е, че политическа партия на толкова влиятелни политици смята, че най-добре може да прецени кога хората да се ползват от правата си или кои случаи са маловажни.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Балансиране на права и задължения. Хората, които не изпълняват своите задължения пред обществото да не могат да се ползват от така наречените "квалифицирани права" в своя защита.

• Наказателното и гражданското право са пълни със задължения, които се налагат от държавата и трябва да се спазват от обикновените хора.
• ЗПЧ е един от малкото закони, позволяващи на обикновените хора да търсят отговорност от държавата за злоупотреба, малтретиране, небрежност и т.н.
• Повечето от правата в ЗПЧ са ограничени от права на трети лица, както и от по-широките интереси на обществото.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Който представлява риск за националната сигурност или е влязъл незаконно в страната да не може да се позове на спорни човешки права, за да избегне депортиране.

• Циничното предложение би отменило забраната за изтезания и правото на зачитане на семейния живот на чуждестранни граждани, изправени пред депортиране.
• Това ще бъде явно нарушение на Конвенцията, което няма да бъде подминато ако искаме да останем част от нея. Страсбург за пореден път е съвсем ясен, че забраната на изтезанията е абсолютна и трябва да се прилага за всички, независимо от тяхната националност, раса и т.н.
• Ще бъдат ограничени и правата на невинни британски деца, чиито интерес вече няма да се взема предвид при решение, относно депортирането на техен родител.

Изместване на целите?

• Конвенцията е изготвена през 1950 г., когато в голяма част от Европа хомосексуализмът още е незаконен; брачното изнасилване, телесното наказание и дискриминацията срещу извънбрачни деца още са законни; не са могли да бъдат предвидени появата на интернет, оплождането ин витро, ДНК тестовете и трафика на хора. Ако Конвенцията се прилагаше съобразно с технологиите и социалните нагласи от 50-те години, то защитата на правата не би била възможна. Вместо това, правното тълкуване на Конвенцията обхваща трафика на хора, съвременното робство и неоправданото вземане на ДНК от невинни хора.
• Въпреки че тълкуването на Конвенцията върви в крак с промените в обществото, тя още има отношение само към въпросите на основните граждански права и не се намесва в социалните или икономически политики.
• Консерватори твърдят, че решението за гласуване на затворниците показва изместване на целите на Конвенцията. В действителност, Великобритания подписва и ратифицира чл. 3 от Първия протокол (право на свободни избори) през 1952 г. и той е в сила от 1954 г. Правото на глас е основно гражданско право, а не както консерваторите претендират "социална политика".