Ужасяващото отношение към живи човешки същества по време на Втората световна война шокира правителствата по света толкова много, че те създадоха човешките права като основно средство за защита.
Някои правителства обаче се опитват да подкопаят именно тази основа, благодарение на която поколения европейци се радват на мир, благоденствие и свобода. Заплахата за върховенството на закона, демокрацията и основните права е най-сериозна в Унгария, Испания и Полша. Въпреки че правителствата от ЕС обещаха да спазват определени ценности, съюзът разполага с ограничени правомощия, за да ги защити.
Европейската комисия създаде правна "рамка" за върховенство на закона, за да разследва и отправя препоръки към правителствата със сериозни проблеми. Комисията обаче не е постоянна и последователна, когато използва тези правомощия. Въпреки че вече няколко страни извършиха сериозни нарушения, процедурата е използвана само веднъж.
За да се увери, че всички страни от ЕС се отнасят към проблема по еднакъв начин и да предотврати нови нарушения на основни права, Европейският парламент призова съюза редовно да проверява напредъка на всяка страна членка. През лятото на 2016 г. се очаква Европейският парламент да приеме резолюция с молба до Европейската комисия за създаване на механизъм за периодична оценка здравето на демокрацията, принципа на правовата държава и основните права във всяка страна от ЕС.
За съжаление комисията – институцията на ЕС, която може да внася законодателни предложения – неколкократно заяви пред Европейския парламент, че не подкрепя тази идея. Партньорите на Платформа за европейски свободи отправиха редица препоръки за това как Европейският парламент сам да насърчава и защитава основните ценности на ЕС, без помощта на комисията.
Европейският парламент трябва да:
- Използва правомощията, с които разполага съгласно вътрешния си правилник и Протокол 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз и неговите процедурни правила, и да инициира междупарламентарен диалог, за да гарантира основните ценности на ЕС.
- В рамките на диалога Комисия на ЕП по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) трябва на всеки две години да се среща индивидуално със сродните си комисии от 28-те национални парламента. Отправна точка за дискусията следва да бъдат констатациите и препоръките от съществуващите механизми за наблюдение (ООН, Съвета на Европа, агенцията на ЕС за основните права) и информацията, получена от гражданското общество.
- По време на диалога LIBE трябва да отправи препоръките си към националните комисии. От тях се очаква да внесат за обсъждане в съответния парламент част от препоръките и две години по-късно да докладват на LIBE за постигнатия напредък.
- По време на диалога националните парламенти също могат да отправят препоръки към LIBE за подобряване положението на основните права в ЕС.
- Ако LIBE установи, че някои проблеми са истинско предизвикателство пред държавите членки, тя следва да им обърне внимание чрез: а) доклади по собствена инициатива; б) насочване на финансиране и техническа помощ от ЕС за решаване на въпросите; в) приоритизиране подобряването на конкретни показатели за прилагането на правата.
Съветът на ЕС - мястото, където националните министри се срещат, за да определят законодателството и политиката на ЕС - също предприе някои скромни мерки за защита на основните права в ЕС чрез инициирането на годишен "диалог" между правителствата на ЕС относно върховенството на закона. В настоящата си форма обаче тези годишни преговори е малко вероятно да помогнат за защитата на основните права, тъй като при сегашната договореност например правителствата дори не са приканени да направят подобрения.
Партньори на Платформата за европейски свободи направиха редица препоръки към ЕС за това как диалогът относно върховенството на закона да бъде по-ефективен.
Националните правителства следва да:
- Увеличат времето, предвидено за диалог и / или да разгледат възможността за предоставяне на повече свободно време чрез разделяне на държавите членки на по-малки работни групи. Държавите членки следва да бъдат разпределени по работни групи на случаен принцип.
- Изберат тематичен акцент за всеки диалог. Той може да се използва, за да се види какви са предизвикателствата пред държавите членки, вземайки предвид констатациите от съществуващите механизми за наблюдение (ООН, Съвета на Европа, агенцията на ЕС за основните права), както и допълнителна информация, получена от гражданското общество. Също така трябва да се съблюдава и как националните правни регулатори (съдебна система, национални институции за правата на човека, медии, гражданско общество) допринасят за утвърждаването на върховенството на закона.
- Включат инфраструктурата за гарантиране на върховенството на закона, както и регионални и международни органи, защитаващи правата на човека, в семинар за подготовка на диалога.
- Осигурят истинска размяна на мнения по време на диалога, като стимулират държавите членки да задават въпроси, да предлагат добрите практики и да отправят препоръки към останалите държави.
- Осигурят изпълнението на препоръките, създавайки фонд за върховенство на закона, който предлага техническа помощ на държавите членки и изисква от тях да докладват за изпълнението на препоръките.
Пълният текст на доклада "Диалог за върховенството на закона: пет идеи за бъдещите председателства на ЕС" е достъпен тук.
Ако искаш европейските правителства да се придържат към обещанията си и да отстояват принципите на правовата държава, демокрацията и основните права - пиши на министрите и останалите депутати от правителството на своята страна с молба да подкрепят тези препоръки.