Абду е судански гражданин, който живее в София. През 2003 г. той е нападнат от група български младежи в търговски център. Един от нападателите го спъва на земята и докато го рита, го нарича "мръсен негър". Друг вади нож, но за щастие Абду успява да избяга, преди той да бъде използван.
В резултат започва разследване. Един от нападателите е разпитан като свидетел. Извършен е и медицински преглед, който установява, че раните на Абду са следствие на побоя. Въпреки всичко обаче, прокуратурата отказва да образува съдебно производство за "насилие на расистка основа” - престъпление, включено в българския Наказателен кодекс. През 2007 г. Абду обжалва постановлението на прокурора, подчертавайки, че има свидетели, които са чули унизителните обиди, отправени от нападателите. Дрехите им само потвърждават техните намерения (тениската на един от тях е с изображение на свастика). Прокурорът обаче не е съгласен.
В жалбата си до Европейския съд по правата на човека Абду се позовава на нарушение на член 3 (забраняващ нехуманното или унизително третиране) и член 14 от Конвенцията за правата на човека (забраняващ дискриминацията), тъй като расисткият характер на нападението срещу него не е признат по време на предварителното производство.
Съдът постановява, че расовата дискриминация включва нехуманно и унизително третиране. Расисткото естество на нападението винаги се счита за утежняващо вината обстоятелство и трябва да му бъде обърнато сериозно внимание по време на разследването. В конкретния случай, расисткият характер на нападението е извън всякакво съмнение. Извършителите са идентифицирани от полицията като скинари и са известни със своите ксенофобски убеждения. Член 3 от Конвенцията задължава държавите да наложат регулации за защита на хората от нехуманно и унизително третиране, а също и да съблюдават процедурата по разследване, за да се уверят, че нарушителите ще бъдат наказани. Всички прояви, в които има изразени расистки подбуди, трябва да се разследват в детайли от правоохранителните органи. Недиференцираното отношение към расистки нападения представлява нарушение на член 14. Въпреки че българското законодателство включва разпоредби за престъпленията от омраза и предвижда строги наказания при установяването на такива, разследващите органи не са успели да изпълнят задължението си и да отделят на конкретния случай необходимото внимание. Изглежда единствената им грижа е била да идентифицират кой е инициаторът на побоя. Съдът постановява, че подобно отношение е в нарушение с член 3 и член 14 от Конвенцията.
Точно както българското, така и полското законодателство включва наказателни разпоредби за престъпленията от омраза (включително наказателен кодекс чл. 119 и чл. 257). Трябва да отбележим обаче, че в конкретния случай с България, проблемът не са липсата на правни мерки, а нежеланието на съответните органи да ги прилагат.