"Повишаването капацитета на затворите само по себе си не е трайно решение на проблема с пренаселеността там. Всъщност в много страни - включително в Белгия – се наблюдава ръст на затворниците след увеличаване капацитета на затворите." Това се казва в доклада до белгийското правителство на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията от 2010 г.
Твърдението на комитета се потвърждава в практиката, но не е взето предвид в пенитенциарната политиката на последните няколко правителства. Тя предвижда девет нови "мега-затвори", някои от които вече са в експлоатация.
Сред проектите е и този в Харен, който трябва да стане най-големият затвор в страната (1190 задържани на 18 ха). Представен като "пенитенциарно селище" в североизточен Брюксел, той ще замени затворите на Сент Жил, Форест и Беркендел и в него ще бъдат задържани както мъже, така и жени.
Проектът не може да отговори на проблемите в системата, а само създава нови. Именно това се опитаха да обяснят 10 сдружения по време на пресконференция миналия месец в Съдебната палата. Организациите се обединиха в "Платформа за избягване на катастрофа в затворите", която иска незабавното спиране на проекта за мега-затвор в Харен.
Десетте сдружения изложиха още много причини за бракуването на проекта в Харен:
Лорен Молин от комисията Харен:
"Тъй като чухме за проекта за мега-затвор, ние отправихме запитване до различни служители, но така и не получихме ясни отговори. Искаме да съхраним полу-селския облик на Харен, а мега-затворът прави това невъзможно. Вече има достатъчно инфраструктура (НАТО, околовръстен път, SNCB, Infrabel, летище) върху територията, която новият градоустройствен план на Брюксел специално предвижда да остане свободна. Искаме да запазим зелените площи, защото хората имат право да се ползват от тях. Народните избраници от района така и не обясниха избора си на място през призмата на правосъдието и опазването на околната среда."
Според Клер Скойер от Inter-Environment Брюксел, този проект повдига множество въпроси относно градоустройството:
"Проект за затвор, особено ако е най-големият в страната, не може да се изготвя сякаш е затворен комплекс - без оглед на регулацията да издигнеш затвор насред полето. Какъв ще е ефектът върху средата? Ще бъдат ли принудени местните жители да пътуват няколко километра, за да заобиколят комплекса? Как ще бъде осигурен достъпът на съдии, адвокати и близки на затворниците? Защо не се обнови затворът в Сент Жил, който е по-централен? Дали управителният съвет иска да подобри условията в затвора или да спечели от недвижими имоти, продавайки скъпата земя в Сент Жил и купувайки евтина в Харен?"
Според Алексис Деслаеф - президент на Лига за правата на човека – проектът страда от липса на демократично начало:
"Парламентарният дебат за поредния мега-затвор има сериозни демократични недостатъци. Липсата на обективни данни и цифри и по-специално за разходите за инфраструктурата на затвора и използването на публично-частно партньорство, вече бе изтъкната от Сметната палата. При разработването на проекта не се проведе нито една консултация с главните действащи лица - магистрати, адвокати, работещи в затворите; проектът е толкова гигантски, че поставя редица въпроси освен тези за условията на задържане."
Припомняйки дългогодишния проблем с пренаселеността в затворите и катастрофалните последици за затворническия живот, вицепрезидентът на Международен наблюдател на затворите Никола Коен обясни, че е недопустимо да се води политика, която е доказала своята неефективност:
"Експанзията на пенитенциарната политика е непродуктивна и създава проблеми. Искаме интегриран подход, който ангажира всички заинтересовани страни и в крайна сметка редуцира пенитенциарната политика. Настояваме за замразяване на всеки нов проект, за да няма прибързани решения като тези от последните години."
Освен че е стъпил на нестабилни основи, проектът създава много практически проблеми, чието решаване е почти непосилно. Херв Люво от Профсъюз на магистратите:
"Проектът предвижда, например, организирането на съдебни заседания в затвора. Ще бъде невъзможно да се съберат всички хора, чието присъствие е задължитлно, както и съответното оборудване. Съдиите, например, ще трябва да отделят няколко часа, за да присъстват на съдебното заседание, предвид времето за пътуване дори за едно-единствено дело. Това не е практично и ограничава правата на обвиняемия по неприемлив начин."
Освен тези странични ефекти, проектът необратимо ще унищожи 18 хектара плодородна земя. Флоренция Кроф от FIAN Белгия:
"Делът на обработваемата земя в Брюксел намалява и е от съществено значение да не бъде застроена, особено с инфраструктура, която ще се окаже безполезна. Тези земи, или поне повечето от тях, могат да играят естествената си роля (поглъщане на водата, терморегулация и т.н.) и да осигуряват качествено, местно производство. Това е голямо предизвикателство, имайки предвид колко зависими са градовете от своите близки и далчени предградия, които ги изхранват. Да бетонираш 18 хектара потенциално обработваема земя е безотговорно."
"Платформа за избягване на катастрофа в затворите" изпраща своите искания до всички белгийски политици и настоява за среща със съответните министри: Шарл Мишел, Коен Гийнс, Ян Жамбон, Руди Вервоорт, Селин Фремо и Паскал Смет. Пресата ще бъде информирана за евентуални промени в исканията и за бъдещите дейности на платформата.
Още информация за "Платформа за избягване на катастрофа в затворите" е достъпна тук.