Tech & Rights

​Обиколка на "Халден" - най-хуманният затвор в света

Затворът "Халден" в Норвегия е модел за това как трябва да функционира една такава институция. Повечето задържани живеят в по-добри условия, отколкото, ако са свободни.

by Dollores Benezic
The entrance to Halden Prison in Norway.
За да видят как затворът може да бъде хуманен, представители на Асоциацията за защита на правата на човека в Румъния - Хелзинкски комитет посетиха затвора "Халден" в Норвегия. Там лишените от свобода се радват на много от привилегиите на всекидневието. Просто липсва самата свобода.

Започнахме обиколката на затвора "Халден" със закуска в "затворнически стил" в конферентната зала. Заедно с началника на затвора и старши дежурния охранител се насладихме на омлети със зеленчуци и шунка, салата, портокалов сок и кафе.

Задържаните получават същото. Не е като в Румъния, където нещо се сипва от казан. Те получават готова храна, която само се затопля в кухните на всяко отделение на затвора. На 10-12 килии е отделена чиста жилищна площ и тя изглежда като нормална всекидневна в обикновена къща. Ако не харесват храната на затвора, могат да си напазаруват в магазина му, който прилича на нормален супермаркет и предлага широка гама от продукти.

Изграден чрез различен начин на мислене

"Халден" не е типичен затвор, дори и за Норвегия. Всеки твърди, че това е така. Видяхме същото качествено строителство и съоръжения в женския затвор Bredtveit, който посетихме предишния ден и въпреки това по всичко личи, че "Халден" е изграден чрез различен начин на мислене.

На 30 хектара в стилен малък град, разположен между фиордите на Южна Норвегия, чиито граждани ходят до Швеция с лодки, за да пазаруват, защото е по-евтино, няколко датски архитекти са вложили таланта си в своята работа. Те построили нещо, което, ако я няма ограждащата стена, изобщо няма да бъде затвор. Може да бъде болница, училище или друга обществена сграда, направена от дърво, стъкло, стомана и камък. Прозорците са без решетки, няма кули за наблюдение, бодлива тел и огради с електрически ток. В коридорите, стаите, помещенията за занимания и работилниците няма камери. Пазачите не носят оръжие.

Бивш директор на затвора го описа с думите: “Никой не може да се чувства по-свободен. Това може да се случи само ако им дадат ключовете от килиите."

Използва се иновативна концепция за сигурност, известна като "динамична сигурност". При нея пазачите са смесени с лишените от свобода и постоянно общуват с тях. Така те успяват да предотвратят евентуални конфликти, обсъждайки въпросите със задържаните. "Халден" е вторият по големина затвор в Норвегия с 258 задържани и има 290 служители.

Въздържане от наказания

Прилаганата концепция се отнася за цяла Норвегия. Животът в затвора не трябва да се различава от този навън. Единствената разлика е в липсата на свобода на движение. Наказанието не трябва да излиза извън рамките на това, което е необходимо, за да получи помощ задържания. Те се подготвят за освобождаването си от първия ден в затвора.

Първото нещо, което задържаният трябва да направи според системата на затворите в Румъния, е да присъства на курс, наречен "Подготовка за живота в затвора". Има и други неща, но за тях по-нататък.

Are Høidal, директор на затвора "Халден", каза, че целта е да се накарат "затворниците да работят, да плащат данъци, да имат семейство и мотивация." Ето защо още от първия ден на задържаните се помага чрез съвети как да намерят мотивация да продължат. Не всички успяват. "Халден" е затвор с максимална степен на сигурност. В него има убийци, извършители на сексуални престъпления, психично болни, хора, употребяващи наркотици и дребни престъпници.

Да си в новините има своята цена

Høidal се гордее, че това е най-добрият затвор в света. Всеки осъден би искал да излежава присъдата си там. Само 20% от пуснатите на свобода извършват повторно нарушение. Това е доста под средния процент в Норвегия за предходните десетилетия и много по-малко в сравнение с настоящите данни за Румъния и други страни.

Процентът на рецидив е спорно понятие. Данните трябва да се отчитат, след като са изминали пет години от освобождаването, за да бъдат достоверни. Трябва да се има предвид също, че някои от престъпниците са чужди граждани. Те всъщност са една трета от всички затворници в Норвегия и не са включени в процента, тъй като повечето са експулсирани в страната, от която са дошли, след освобождаването.

Høidal призна, че тези 20% са изчислени на база 2 години след освобождаването и обхващат само граждани на скандинавските страни.

"Халден" вече е известен с това, което се случва вътре. Майкъл Мадсън и Майкъл Мур направиха документални филми за затвора. Репортажи за него има и в международната преса. Пазачите пък заснели по време на откриването видеофилм, в който пеят "Ние сме светът". Всяка седмица идват делегации, за да научат тайната на мястото.

Тайната, разбира се, е в отношението към задържаните, но също така и в парите. Затворът е открит през 2010 г. и за него са похарчени 250 милиона долара. Høidal признава, че днес разходите биха били двойни. Не всички страни могат да си позволят да предлагат такива условия на затворниците си. Не всички общества са готови да се отнасят към задържаните по такъв хуманен начин.

По пистолет на затвор

Освен това през 1980 г. ситуацията в Норвегия била съвсем различна. Høidal си спомня, че когато започнал работа в системата на затворите през 1983 г., много от задържаните имали психични проблеми, наркокартелите властвали навсякъде, затворниците протестирали и бягали, трима охранители били убити, а коефициентът на рецидив бил 70%, какъвто е в Румъния днес.

Prison director Are Høidal has been working in the Norwegian penitentiary system since 1983.


Охраната днес няма оръжие, както и тогава, като при необходимост се звъни в полицията. Директорът твърди, че дори и през 60-те години е имало само по един пистолет в затвора, който се съхранявал на сигурно място.

"Когато постъпих в системата, ми бе казано, че не трябва да разговарям със затворниците за проблемите им. Наш дълг бе само да ги пазим. Контактите на охраната със затворниците бяха сведени до минимум. Сега пазачите работят, хранят се с лишените от свобода, спортуват и се разхождат заедно. Това е концепцията ни за динамична сигурност. Охраната се превърна в нещо повече от пазачи и вече играе ролята на социален работник", разказва Høidal.

Разбира се, на някои от хората сред охраната и задържаните всичко това все още не се харесва. Дори и днес могат да се чуят вицове за високото ниво на близост между тези две общности. В трапезарията има огромен стенопис, на който е изобразен пазач като гигантски комар. Надпис гласи, че всички онези, които смятат живота с пазачи непоносим, трябва само да си представят какъв би бил животът в палатка, пълна с комари.

Промяната идва благодарение на цялата общност

Успехът на подобни затвори обаче не се крие само в работата на съдебната система. Истината е, че цялата общност трябва да се включи. Резолюцията (или Бялата книга), приета през 2008 г., според която съдебната система трябва да се съсредоточи върху рехабилитацията на затворници, беше подкрепена и подписана от петима министри: този на правосъдието, образованието, културата, здравеопазването и местните власти.

Обратно на поговорката “Много баби - хилаво бебе”, в случая е необходимо участието на цялата общност, за да се помогне на бивш задържан да бъде добър гражданин отново. В норвежката система, например, служители като лекари, свещеници и учители не работят изключително и само в затворите; те оперират и в общността, така че тя постепенно да започне да свиква с нарушителите, а те, от своя страна, да свикнат с общността.

Подобна книга за системата на затворите бе създадена и в Румъния, като тя дори се превърна в закон чрез извънредна наредба през юли 2015 г., наречена Национална стратегия за социална реинтеграция на задържаните, прилагана на национално ниво. Идеята е, че трябва да съществува сътрудничество и всеки елемент от обществото трябва да бъде включен в реинтегрирането на лишените от свобода. Само че тази стратегия очевидно не работи и никой не знае, поне официално, защо.

Активната роля на затворниците

В Халден, както във всеки друг затвор в Норвегия, на затворниците не е позволено просто да се мотаят в стаите или да гледат телевизия, въпреки че разполагат с всичко, от което имат нужда в своите килии от 12 кв. метра. Те са длъжни да ходят на работа или училище. Те могат да участват в различни курсове - творчески, по химия, физика или философия, а също така могат да изберат дали да специализират в един от седемте професионални курса, включително дърводелство, поправка на автомобили, механика и металообработване. Те могат също така да се научат да свирят на различни инструменти в едно от трите звукозаписни студия в затвора.

Когато влязохме в студиото, двама задържани, облечени като стари рокери, работеха върху една от песните за първия си албум. Тяхната група се нарича Criminal Records и те се засмяха, когато им казахме, че не изглеждат като обикновени затворници. "Е, тогава нека да се преструвам, че не сме", отговори един от тях, като добави, че трябва да остане в затвора "за още три албума."

"Халден” все пак е затвор

Както и директорът отбеляза обаче “Халден” все пак си е затвор. Има задържани, които стават агресивни и трябва да бъдат изолирани. Но дори и местата, отредени за разходки са различни. Те имат рисунки по стените и гледка към огромната градина и околните сгради на затвора. Рисунка на затворник, който хвърля топката от веригата на краката си, е нещо като запазена марка на затвора. Тя е отпечатана на различни рекламни материали, направени от затворниците в графичното студио, и се продават в магазина на Червен кръст в града.

В коридора на затвора, на мястото за обяви от Службата за реинтеграция, има постер в A3 формат, който насърчава пенитенциарния обмен между Норвегия и Холандия. "Почивка в Холандия", шегува се директорът и допълва, че затворниците, които имат право да бъдат прехвърлени в Холандия, трябва да знаят и малко английски. Това се оказа проблем за много от чуждестранните задържани.

Презентацията на затвора всъщност преминава без нито една лоша дума за него. По време на разходката си вътре ние успяхме да говорим с няколко задържани лица, дори и с румънец. Всички те похвалиха затвора, с изключение на един албанец, който се оплака, че всичко това е една фасада, умело управлявана от отдела за връзки с обществеността на затвора, които превръщат “Халден” в супер звезда. За този човек животът вътре въпреки всичко бе труден.

Директорът призна, че “Халден” все пак е затвор, но въпреки това си остава най-доброто, което обществото може да осигури на затворниците до момента в света, и ще продължава да го прави в следващите сто години, ако човечеството не успее за това време да намери друг начин да прости на тези, които правят грешки.