Tech & Rights

Благодарение на тайна програма за следене, правителството на Великобритания има достъп до сурови данни на Агенцията за национална сигурност на САЩ.

Британското разузнаване призна за тайни програми, които гарантират неограничен достъп до масиви от данни на Агенция за национална сигурност на САЩ и други чужди служби, без нужда от съдебна заповед.

by Liberty

Разузнавателните служби на Великобритания не се нуждаят от разрешение, за да получат неограничен достъп до сурови данни от Агенция за национална сигурност (NSA) на САЩ и други чуждестранни агенции. Според Правителствената дирекция комуникации (GCHQ), информацията може да се съхранява до 2 години в масиви от данни, които да бъдат претърсвани.

GCHQ беше принудена да хвърли светлина върху доскоро неизвестните програми по време на дело, свързано с разкритията на Edward Snowden. Според информацията, разузнавателните служби могат да получат достъп до масиви от данни, събрани от корпоративни партньори на САЩ или техни канали, без да е необходима заповед от държавния секретар. Това противоречи на уверенията, които Комисията по разузнаване и сигурност даде през юли 2013 г., че заповед е налице винаги, когато GCHQ иска информация от САЩ.

Слаби гаранции

"Договореностите", както правителството ги нарича, предвиждат, че и без друго слабите гаранции за кореспонденция, прихванатата по британската програмата Tempora, не се прилагат за данните, които чуждите разузнавателни служби получават. Също без съществени ограничения, британското разузнаване може да претърсва данните на чуждите служби и да съхраняват до 2 години намерената информация, включваща както съдържанието, така и други данни за кореспонденцията.

Вътрешните правила бяха оповестени на страните след тайно заседание на Трибунала на разследващите органи, който трябва да се произнесе по иска срещу GCHQ за следене, предявен от правозащитни организации, сред които Privacy International, Liberty и Amnesty International. Открито заседание по делото ще се проведе през юли, но договореностите бяха разкрити пред Трибунала на закрито заседание, до което ищците не бяха допуснати. Някои детайли обаче вече са предоставени за коментар.

"През цялото време твърдим, че законът не ни предпазва ефективно от масовото наблюдение на разузнавателните служби" - каза James Welch - правен директор на Liberty. "Позицията, която правителството зае по време на заседанието беше, че гаранциите са достатъчни, но просто не могат да бъдат направени публично достояние. Като оставим настрана дали едни тайни гаранции могат да бъдат достатъчни, неохотата, с която бе предоставена информацията, говори за обратното."

Това е първият път, в който правителството предоставя подробности за тайните вътрешни правила. То разчита на тяхното съществуване, за да покаже, че практиките за масово наблюдение и активен обмен на прихванати данни с NSA са законосъобразни. Според правителството, тези договорености са в съответствие със Закона за правата на човека , въпреки че остават секретни и скрити за обществото.

Достъп до сурови данни

Разкритите договорености също изваждат на показ минималните гаранции и слабите ограничения за обмен на сурова разузнавателна информация с чуждестранни правителства, включително между Великобритания и САЩ. Фактът, че без заповед GCHQ може да поиска и да получи големи количества "необработени" данни от чужди разузнавателни агенции, просто защото "технически не е възможно" да ги получи във Великобритания, показва недостатъците на закона при регулирането на сътрудничество между разузнавателни служби. Съгласно договореностите, агенциите могат да заобикалят британските законови ограничения и да получават достъп до големи обеми от данни.

Разкриването на подробности около договореностите поражда и сериозни съмнения за нивото на контрол, осъществяван от Комисията по разузнаване и сигурност (ISC), която миналата седмица изслуша министъра на външните работи като част от текущото разследване във връзка с личната неприкосновеност и сигурността. През юли 2013 г. ISC разследва достъпа на GCHQ до програма PRISM на NSA и увери обществеността, че "винаги, когато GCHQ потърси информация от САЩ, то е въз основа на заповед, която е подписана от министър в съответствие с правните гаранции, съдържащи се в Закона за правомощията на разследващите органи от 2000 г.

Това изявление прикрива възможността GCHQ да потърси информация без заповед, като по този начин не разкрива, че по програми като PRISM и Upstream не е необходима заповед за следене. Освен това, становището на ISC се ограничава до случаи, в които GCHQ иска конкретна информация, но не обяснява процедурата за получаване на спонтанен достъп до сурови данни от NSA.