В изказванията си и в наскоро дадено от Вас интервю споменавате ограничаването на ролята на гражданското общество и на свободата на НПО като основни проблеми. Какво включва механизмът за мониторинг, за който споменавате, и как смятате да дадете начален тласък на тази инициатива?
Все още сме на ранен етап и не искаме да концентрираме цялото си внимание върху това. Няма постигнато ниво на договореност. Само споделяме, че сме чувствителни към заплахите, отправени срещу гражданското общество в ЕС. Погледнато в исторически план, фокусът винаги е бил насочен навън и позволихме при нас нещата да се влошат, без дори да забележим това. Ето от къде тръгнаха проблемите. Що се отнася до това накъде отиваме, след няколко месеца Агенцията за основните права (AОП) ще публикува доклад, съдържащ редица предложения. Едно от тях вероятно ще бъде за създаване на орган за мониторинг на защитата на гражданското общество. Тази идея се роди по врема на консултация, която организирахме преди няколко месеца, и бе предложена в контекста на настоящата ситуация. В момента няма от къде да получиш пълна информация за това, какво се случва в държавите-членки. Мисля, че е добре замислено. Трябва да се проучат нещата, за да видим, дали ние ще бъдем тези, които ще осъществят начинанието, или ще подкрепим някой друг, който ще го реализира.
Смятате ли, че АОП има възможност да увеличи подкрепата си за НПО? Възнамерявате ли да излезете с ясно становище по този въпрос?
Да, категоричен съм. AОП има отговорности към гражданското общество. Тя не само трябва тясно да си сътрудничи с него, но трябва и да изпълнява функциите си, и да го подкрепи. Една от инициативите, които предприехме наскоро, е свързана с промяна на начина, по който обществото си комуникира с агенцията. Създадохме нещо, което нарекохме “Платформа за основните права”. Всяка гражданска формация, създадена за постигането на цели, съвместими с правата на човека, може да се свърже с нас. Не предприехме това единствено, за да разказваме на гражданското общество за работата си. Направихме го, за да чуем гласа му и да разберем, как можем да му помогнем по-добре.
Гражданското общество е движещата сила, която е в основата на демократичните процеси. Ако позволим нещата да се влошат, това ще се отрази отрицателно върху демократичния дух в цяла Европа. За това трябва да бъдем нащрек.
Бихте ли коментирали отношенията между НПО и унгарското правителство.
Споделям становището, изразено от Европейската комисия, ООН и европейския комисар по правата на човека, че новоприетият закон възпрепятства защитата на правата на човека. Съществуват въпросителни, свързани със съответствието му, както с международното право, така и с европейското. Те трябва да се анализират. Ние не работим самостоятелно, а си сътрудничим с различни международни органи по правата на човека, с които имаме сходни мнения.
Смятате ли за основателен аргумента на унгарското правителство, че дейността на НПО трябва да бъде по-прозрачна и въпросният закон дава възможност на правителството за по-добър надзор?
Аз не обръщам голямо внимание на мотивите за дадено действие. Интересуват ме преди всичко последиците от него. Основната констатация във връзка със случая е, че този закон най-вероятно накърнява правата на човека до степен, която надхвърля границите на международното право. Когато ограничаваш права, които са от жизнено важно значение за гражданското общество, каквото е правото на свободно сдружаване, т.е. когато ограничаваш това право, трябва да спазваш принципа за необходимост и пропорционалност. Международните наблюдатели твърдят, че законът прекрачва допустимите норми, определени от тези принципи.
Напоследък се провеждат много дискусии, особено в неправителствените кръгове в Брюксел. Искаме да превърнем ЕС в по-здрава опора на гражданските организации, които функционират в рамките на Съюза. Съществуват схеми за подпомагане посредством финансиране на НПО от държави от третия свят. За НПО от ЕС средствата са налице, но възможностите не са достатъчно добре проучени. Поиска ли Комисията мнението Ви по тези въпроси или смятате да го споделите в бележките си?
В миналото съм участвал в управителните съвети на няколко НПО. Наистина е много странно, че НПО, работещи в най-богатата част на света, често са най-бедните, защото нямат достъп, например, до фондове за развитие. В много държави от третия свят това е гарантирано. За това в някои европейски държави гражданското общество не може да бъде решаващ фактор, тъй като няма достъп до сигурно финансиране, на което да разчита. Това е проблем. Направихме проучване, което ще отразим в предстоящ доклад. Както вече казах, аз не съм говорител на Комисията. Ние сме независима институция, но обсъждаме нещата с тях. Знам, че проявяват интерес. Ако искате да знаете становището им обаче, трябва тях да попитате.
Ние призоваваме всички в Европа, които са заинтересовани от решаването на проблема, включително и Европейската комисия, да бъдат по-категорични в изказванията си и да признаят, че гражданското общество се нуждае от подкрепа.
Съгласен ли сте, че гражданските организации от западните и от източните държави-членки са изправени пред различни предизвикателства? Смятате ли, че може да се приложи единен подход при решаването на проблемите им?
Не бих се съгласил с Вас. Анализът ни показа, че ситуацията наистина е различна в отделните страни, но не може да се постави точна разграничителна линия между изток и запад. Между другото, в процеса на работа постоянно откриваме подобно разделение. Съществува такава логика на мислене. Когато обаче се опитаме да открием къде точно е чертата, разбираме, че такава няма. Доказва го и фактът, че обикновено проблемите на запад от линията са така злободневни, както и на изток от нея. Може би не бият толкова много на очи. Ето един пример: в някои страни, които бихме казали, че са на запад от чертата, се направиха промени в данъчните закони, които оказват отрицателно въздействие върху НПО. Става дума за дефинирането на “благотворителна цел”, за да се освободи дарение от данъци. Приемат се лобистки разпоредби, които затрудняват изключително много дейността на НПО. Има и атаки, обикновено не са от страна на държавата. Получаваме сигнали за физическо насилие срещу застъпници за правата на някои общности. Става въпрос за представители на мюсюлмани, евреи и на ЛГБТ. Полицията не винаги разследва тези случаи с необходимото усърдие. Проблеми има в цяла Европа. Обикновено не се съобразявам с принципа “изток-запад”, тъй като не е доказан, поне аз така мисля.
В Унгария по-голямата част от медиите са държавни или са подвластни на частни интереси, близки до тези на правителството. В резултат на това съществуват много малко независими източници, а по-голямата част от хората получават ежедневната си доза информация от тях. Смятате ли, че АОП може да направи нещо в този случай?
Свободата на медиите представлява голяма грижа за Агенцията. Въпросът е жизненоважен за всяко процъфтяващо общество, зачитащо правата на човека. Представихме доклад точно по този въпрос на колоквиума на Комисията, проведен през ноември миналата година. Използвайки изследователските си звена във всяка държава-членка на ЕС, описахме естеството на заплахите за свободата на медиите. Те се изразяват по най-различни начини: нападения срещу журналисти (в случая жените са много по-засегнати от мъжете); отказ да се признаят журналистическите права на много социални медии; допускане на монополни "тенденции". Проблемите са най-различни и много сериозни. Всички чакаме решенията на ЕК след проведения колоквиум. AОП ще наблюдава свободата на словото и свободата на медиите във всичките им форми на проявление. Много скоро ще разгледаме въпроса за правата на човека и алгоритмите, тъй като те имат широко приложение, включително и при онлайн социалните медии. Това показва, че искаме да останем в играта.