Честно казано, аз съм доста подреден човек. Редовно плащам сметките си. Дипломите ми, както и цялата медицинска документация, са подредени в папки. Мога да проверя, когато пожелая, как е протекла всяка моя тренировка през последните 7 години и какво е било теглото ми във всеки конкретен ден. Когато съм на диета, аз също така записвам какво съм консумирала. Не съм склонна да пазя в тайна личния си живот. Споделям доста неща с приятелите си и с някои познати. Не се срамувам заради необмислени покупки (добре, вероятно не трябваше да посещавам магазина за произведения на изкуството и занаятчийството пет пъти през февруари) или от начина си на хранене (ще премълча за големия буркан с течен шоколад), от килограмите си, или от спортните занимания, с които се поддържам във форма. Това означава ли, че ако ме попитат, мога да разкрия всички тези неща за себе си, без да си създам проблеми?
Не.
Може би ще си помислиш, че сигурно има нещо, заради което се срамувам. Ако няма, не би трябвало да се притеснявам от това, че тази информация ще стане известна на обществеността. Ти обаче не си прав. Всеки може да има неща, които не иска да споделя. Това съвсем не означава, че се срамува от тях.
Помисли си само за спалнята. Ако това, което се случва в нея, е нещо, за което двама пълнолетни са дали съгласието си, със сигурност няма от какво да се срамуваш. Въпреки това веднага ще се сетиш за хора, които ще ти се подиграват, ако видят видеоклипа, който сте направили с партньора ти снощи в дома ти. Вероятно ще има и такива, които дори биха злоупотребили, ако се сдобият с него.
Живеем в свят, пълен с идиоти. Мнозинството от съгражданите ни не са такива. Те обаче са готови да им вярват и да ги следват, ако са достатъчно гръмогласни. Ясно е, че няма нищо срамно в това, че подкрепяш защитниците на правата. В някои страни авторитарните правителства твърдят, че застъпниците за правата на човека са предатели на националните интереси. За това голяма част от хората ще реши, че наистина има нещо нередно, след като властите ги карат да публикуват имената на дарителите си. В резултат на това, те ще се страхуват, че ще изложат на риск социалните си взаимоотношения или ще останат без работа, ако фактът, че са направили дарение стане публично достояние. Това важи най-вече за случаите, когато се дарява на защитници на правата на малцинства, които не са харесвани от всички. Такива са бездомните, мигрантите, ромите и ЛГБТЕИ общността. Разбираемо е, ако много хора предпочетат да спрат да даряват.
Така че, когато някои правителства казват, че ако човек не прави нищо срамно, той не бива да се притеснява от идеята да прави същите неща на публично място и със сигурност няма да се държи по различен начин, те просто лъжат. Управляващите принуждават защитниците на правата да публикуват имената на дарителите си, които са частни лица. Това, което всъщност целят, е да ти отнемат правото да покажеш личната си съпричастност. Те искат хората да даряват по-малко, за да нямат застъпниците за правата достатъчно пари. Тогава те няма да могат да защитават правата на народа.
Между другото, ето как протича любимата ми тренировка.