Унгарският конституционен съд (КС), Националната избирателна комисия и Органът за защита на данните (ОЗД) защитават интересите на правителството, вместо да ограничават неговата власт. Силно сме обезпокоени от факта, че всички наши основни човешки права са били застрашени от неправомерните действия на тези институции, които влияят и върху ключов за демокрацията фактор - изборния процес.
КС е отхвърлил два индивидуални иска в рамките на няколко дни, като се е позовал на формални причини, без да извърши задълбочени проучвания. Първият иск е свързан с регулацията на предизборни постери на обществени места. В него са разгледани ограниченията, които се отнасят до рекламните постери и които са наложени на предизборните плакати чрез регулаторни средства. По този начин ограниченията, залегнали в изборната процедура, се засилват още повече, при това на произволен принцип. Освен поставяне на ограничения на всяка предизборна кампания, така се засяга и възможността на гражданите да упражняват правото си на глас. Според КС обаче тези доводи нямат достатъчно основания, за да доведат до преразглеждане на конституцията. Ето защо КС не взима отношение по делото.
Вторият иск се отнася до избиратели, пребиваващи в чужбина в изборния ден. Те са поставени в неравностойно положение, тъй като нямат право да изпратят гласа си по пощата. Искът - който не е единственият, засягащ този проблем - е отхвърлен, тъй като КС не намира избирателите, пребиваващи в чужбина, за засегнати страни. Според абсурдните мотиви на КС, ищецът не може да се счита за потърпевш, тъй като законодателството изключва възможността за гласуване по пощата. Основавайки се на тези решения, лесно стигаме до заключението, че в Унгария принципът на равенство пред закона е трудно осъществима задача.
Парадоксите обаче не се изчерпват само с тези два примера. Националното избирателно бюро и унгарският Национален орган за защита на личните данни и свобода на информацията също абдикираха от задълженията си към изборния процес. Въпреки предположенията, че с личните данни на избирателите се злоупотребява, Националната избирателна комисия обяви, че не е длъжна да следи оплакванията за масова злоупотреба. Исковете поставят фокуса върху това колко сигнала за злоупотреби с лични данни са били подадени срещу кандидатите. ОЗД обаче определи подобно наблюдение като огромен ангажимент, който би могъл да затрудни работния процес по време на изборите.
Горепосочените институции не могат да оправдават своите решения с кратките административни срокове. За сравнение, докато независимите унгарски органи се занимават с тези “непосилни задачи”, трите организации за защита правата на човека установиха, че радикалното преструктуриране на унгарското публично право се намира в задънена улица. На практика са блокрани всички процедури и правни механизми, чрез които може да се попречи на взимането на антидемократични решения в съответствие с принципите на правовата държава. Като оставят нерешени въпросите, застрашаващи правомерното протичане на изборите, тези институции демонстрират желанието си да отговорят повече на целите на правителството, отколкото да съхранят конституционализма и да служат в защита на основните човешки права.
Целият анализ е достъпен тук.
Институт Eötvös Károly, Унгарски хелзинкски комитет и Унгарски съюз за граждански свободи