Наскоро HBO екранизира "Човекът във високия замък", роман на Филип К. Дик, в която той очертава една алтернативна нишка на историята, в която нацистите печелят Втората световна война, като завземат Европа и част от САЩ. Главните герои в романа имат силното усещане, че нещо не е наред с историята.
Те тръгват по следата на тяхната паралелна реалност и нишката на реалната история до 1933 г., когато президент Рузвелт е убит. Това води до продължаване на Голямата депресия и изолацията на САЩ. Чрез документални кадри на мистериозен човек във висок замък, те разбират за наличието на друга реалност, в която нацистите са загубили войната и хората живеят под демокрация и свобода.
Какво не е наред с реалността?
Четейки ежедневните новини, не мога да спра да се питам: има ли нещо нередно с реалността? Случи ли се нещо, което ни отклони от "истинския" развой на историята? Има ли друга Европа, която съществува някак си, някъде там, и която се стреми към по-силен съюз, с по-малко строги икономии и по-социално и икономическо сближаване, с по-голяма откритост и солидарност?
Ако тази друга Европа съществува, то нейните лидери със сигурност реагираха на финансовата криза по различен начин, отколкото тези в нашата реалност. Те държат кризата под контрол, без да прилагат строги икономии. Те успяват да опитомят страха и тревожността на народа си и по този начин отслабват кресчендото на популисткия евроскептичен глас.
Великобритания не съзерцава "Brexit" и не се изправя пред нова ера на изолация. Южна Европа не е парализирана от железните вериги на строгите икономии, наложени от богатите страни, но вместо това се подкрепя от една смела намеса на плана Маршал.
Политици като Виктор Орбан, Роберт Фицо и Ярослав Качински, с техните все по-авторитарни и ксенофобски нагласи, не доминират в източната част на ЕС. Шенгенското пространство не е застрашено от колапс, а над пропастта между ядрото и периферията има мост.
Другата Европа инвестира повече в социални и здравни иновации и по-малко в репресивни правоохранителните мерки. Враг номер едно за тази друга Европа е неравенството, а не мигрантите.
Но какво да кажем за миграционната криза? Като цяло една по-силна и обединена Европа, наред с адекватна помощ от страна на САЩ, можеше да предотврати ескалацията на кризата в Сирия и руската експанзия. Тя щеше да се сблъска с миграционната вълна, така или иначе, но отговорът й щеше да бъде различен - по-голяма подкрепа за ООН за поддържане на хуманни условия в бежанските лагери извън Европа, намиране на консенсусно решение за споделяне на тежестта на приходящите бежанците между страните членки, по-малко страх и празнодумство и повече интервенции в насока интеграция.
Бъдещето, което искаме
Малко вероятно е, че развоят на историята може да се промени с едно събитие, като например убийството на един президент. Историята не се определя единствено като верига от събития - бъдещето зависи именно от това как хората гледат на бъдещето. Проблемът е, че твърде много хора са загубили виждането си за една Европа, предопределена да внася повече свобода и благополучие в живота ни, а са възприели това за една силната национална държава, която ни предпазва от заплахите на външния свят.
Тази визия представя ЕС като част от враждебен външен свят, със слаба и корумпирана система, управлявана от куп бюрократи, без демократична легитимност.
Съществува ли наистина друга Европа като алтернативна реалност? Всъщност няма значение. Това, което наистина е важно е дали ние, европейците, смятаме, че тя може да съществува. Ако е така, то тази Европа има бъдеще.