Tech & Rights

Правата по делото "Miranda" и Европейският съюз

Всички държави членки на ЕС трябваше да транспонират новата директива относно правото на информация в наказателните производства до 02.06.2014 г. Въпреки това, страни като Румъния още имат много работа по прилагането на директивата.

by The Association for the Defense of Human Rights in Romania – the Helsinki Committee

В известното дело Miranda, преди почти 50 години, Върховният съд на САЩ решава, че обвиняем или подсъдим не може да бъде разпитан без да бъде информиран за правото си да запази мълчание и да има защитник. Показания, получени по друг начин, не могат да бъдат използвани като доказателство в процеса.

Декларация за правата

Същият принцип е отразен в новата директива на ЕС от 2013 г. относно правото на информация в наказателните производства. Директивата задължава органите на реда да предоставят на всяко арестувано или задържано лице писмена "декларация за правата", включваща информация за основните права, като например правото да бъде подпомаган от адвокат, да бъде информиран за обвиненията, да запази мълчание, и т.н. Декларацията трябва да бъде лесноразбираема и да бъде връчена на заинтересованото лице, като му се даде възможност да я прочете и запази. Директивата включва дори и образец на декларацията. Крайният срок за прилагане на директивата от всички държави членки беше 02.06.2014 г.

Асоциацията за защита на човешките права в Румъния - Хелзинкски комитет заедно с великобританската Fair Trials International и други партньори от целия ЕС в момента оценяват изпълнението на това задължение от всички държави членки. Изглежда, че в Румъния такава декларация за правата още няма, въпреки че в Наказателно-процесуалния кодекс бе включена нова разпоредба (чл. 209 (17)), гласяща, че всички задържани лица трябва да получат информация за своите права в писмен вид.

Начините, по които информацията се съобщава, са различни: повечето хора са помолени да подпишат декларация, че са запознати с разпоредбите на чл. 83 от Наказателно-процесуалния кодекс, въпреки че понякога разпоредбите само са прочитани на глас или пък са написани на документа, който задържаните подписват - всичко зависи от полицейския служител, който се занимава със случая. Поради това настоящата практика може да доведе до злоупотреби и не гарантира предоставянето на информация относно правата на обвиняемия.

Самопризнания на невинни хора

В проучване, проведено в САЩ, са разгледани случаите на обвиняеми, които въз основа на ДНК доказателства биват оневинени. Според фактите около 30% от лицата са направили самопризнания за извършването на престъплението, преди невинността им да се установи чрез ДНК. - т.е признали са за престъпления, които не са извършили. Трудно е да разберем защо невинен човек би признал, че е извършил престъпление и е трудно да кажем дали е щял да отиде в затвора, ако нямаше ДНК тестове. Но това е добър пример защо правото да запазиш мълчание е важно, и защо подсъдимите трябва да са запознати с него, за да го упражнят ефективно.

Тези права са възниквали най-вече заради пропуските, наблюдавани в съдебната практика. Тяхното съществуване, обаче, не е достатъчно; трябва да се уверим, че те се използват ефективно за предотвратяването на злоупотреби. Много от нас може да са наясно с правото да запазиш мълчание, но е още по-лесно да се възползваш от него, когато имаш нещо "под ръка" като декларация за правата. Това ще помогне на хората да останат уверени и не да не признават, че са убили съседа, който още е жив, както се случи в известното дело на братята Boorn.

До 02.06.2015 г. Европейската комисия ще трябва да докладва за прилагането на директивата. Надеждата ни е, че по това време, страни като Румъния ще са положили повече усилия, за да гарантират, че всички арестувани и задържани са наясно с правата си и с тях не се злоупотребява.