Миналата седмица Италианската коалиция за граждански свободи и права Access Now, Амнести Интернешънъл, Центърът за човешки права в Бахрейн, Digitale Gesellschaft, норвежката “Eлектронна граница”, Фондацията за изследване на политиката в областта на информацията, Международната федерация за правата на човека, “Privacy International” и "Репортери без граници" излязоха с обща декларация, в която настояват за по-големи гаранции за правата на човека и разработването на ясни критерии за изключенията, свързани със сигурността. Апелът е отправен в момент, когато ЕС актуализира регламента си за стоки с двойна употреба.
Регламентиране на технологиите с двойна употреба
НПО приветстват предложението на Европейската комисия, представено през септември 2016 г., за актуализиране на контрола върху износа на стоки с двойна употреба: предмети, софтуер и технологии, които могат да се използват както за цивилни, така и за военни цели, и/или могат да доведат до разпространение на оръжия за масово унищожение (ОМУ).
Организациите изтъкват необходимостта от запазване на посланието при гласуването на предложението в Европейския парламент и при обсъждането му на следващите нива.
"Съществуващата рамка на ЕС не успя да защити безброй активисти, защитници на правата на човека, журналисти и обикновени потребители от пагубния ефект от използването на технологиите за кибер наблюдение", заяви Луси Крахулкова, работеща в областта на политиката на ЕС в Access Now. "Усилията на Комисията да обърне внимание върху ефекта, който използването на тази технология оказва върху свободата на словото и неприкосновеността на личния живот, са похвални и трябва да бъдат широко подкрепени от институциите на ЕС".
Четири ключови компонента
Организациите одобряват стъпките, предприети за затягане на настоящия режим в ЕС. Те обаче смятат, че четири основни неща трябва да бъдат подобрени, за да има реален ефект от прилагането на регламента:
- Защитата на правата на човека трябва да бъде засилена, като за тази цел се посочат категорични мерки;
- Всички съществуващи технологии за наблюдение трябва да бъдат обхванати;
- Необходима е по-голяма прозрачност и отчетност;
- Научните изследвания в областта на сигурността, както и инструментите за гарантирането й, трябва да бъдат защитени.
Прави впечатление фактът, че организациите категорично се обявяват за премахването на криптографските елементи от списъка. Те са и против включването на нови елементи, тъй като това ще бъде в ущърб на изследванията в областта на сигурността като например средствата, използвани в криминалистиката. Според тях криптирането е от съществено значение за безопасността и сигурността на всички потребители, компании и правителства, като за целта трябва да се повиши интегритета на комуникациите и системите.
"Сивата индустрия"
Повишеното внимание от страна на медиите доведе до по-голяма осведоменост относно спорната търговия с технологии за кибер наблюдение във и извън Европа. Евродепутатът Мариет Шайек по-рано каза: "Става дума за изключително сива, непрозрачна и мрачна индустрия".
Това твърдение се подкрепя от провеждащото се в момента задълбочено разследване на De Correspondent, озаглавено "Сигурност за продан" и от проучването на Ал Джазира "Търговци на шпиони: Какво представлява електронното наблюдение?".
"Съгласно ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност иправата на човека, страните-членки на ЕС, са отговорни за създаването на закони, които да гарантират, че предприятията действат според задълженията, поети от държавите по отношение на човешките права", добави Крахулкова.