Център за изследване на мира (CMS) предупреждава, че обявяването на война няма да подобри системата за борба с тероризма в Европа.
Страните членки на ЕС се съгласиха да предоставят военна помощ на Франция след терористичните атаки в Париж, позовавайки се на клаузата за съвместна защита на среща в края на ноември.
Френският президент Франсоа Оланд се позовава на клаузата - член 42.7 от Договора за ЕС - която задължава държавите членки да окажат пълна подкрепа в случай на нападение:
"В случай, когато държава членка стане обект на въоръжено нападение на нейната територия, другите държави членки са задължени да ѝ окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат".
Намеса единствено за целите на отбраната
Фактът, че светът е във война с тероризма в продължение на 14 години (със САЩ в авангарда) води до създаването на терористични групи, по-опасни от Ал Кайда - например Исил и Боко Харам - които са паравоенни и полу-държавни организации.
Освен това задействането на механизма за съвместна защита създава международен прецедент, тълкувайки атаката на организирана терористична група като нападение на официална държава, което дава на Исил нежелана и незаслужена държавна легитимност.
CMS отново заявява, че всяка военна намеса в Сирия трябва да има за цел единствено защитата на местното население от насилието на Исил и трябва да се извършва само от Съвета за сигурност на ООН.
По този начин действието ще има международна легитимност и ще осигури съдействието на всички страни членки на Съвета, които така или иначе вече участват във войната в Сирия поради определени свои интереси.
Изкореняване на първопричините за тероризъм
Борбата с тероризма трябва да се води и чрез други механизми, например член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който урежда терористичните нападения срещу държава членка (като атаките в Париж).
Това ще осигури сътрудничеството на службите за сигурност на държавите членки, които не са успели да предотвратят последните нападения, и ще гарантира ефективното спиране на всяко финансиране на Исил от предполагаемите съюзници на страните от Западна Европа и САЩ.
Последните 14 години на война с тероризма ни научиха, че можем да го спрем единствено ако премахнем първопричините за неговата поява. Прибързаните декларации за война не само поставят в опасност хората, които бягат от тероризма и европейските граждани, но са точно този отговор, който терористите искат да видят.