„Дружество на репресираните македонци в България жертви от комунистическия терор“ и председателят му Стоян Василев подадоха жалба срещу България в Европейския съд по правата на човека след като две съдебни инстанции в България отказаха да регистрират сдружението, считайки, че е насочено „срещу единството на българската нация“. Български хелзинкски комитет представлява жалбоподателите пред Съда.
Цели и дейности на сдружението
Сдружението е учредено на 9 декември 2013 г., като целите му включват опазване и популяризиране на македонското културно и историческо наследство, защита на правата на македонските бежанци и техните потомци, насърчаване на мира и добросъседските отношения на Балканите. Предвидените дейности са свързани с публично застъпничество, образование, културни чествания, събиране на мемоари и архивни материали и издателска дейност. Тази дейност се развива изцяло в рамките на действащото законодателство в България.
Отказ на първа инстанция
Когато председателят на сдружението подава в Благоевградски окръжен съд заявление за вписването му в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. На 24 септември 2014 г., съдът отказва, тъй като счита, че една от целите в устава му – „опазване и популяризиране на македонското културно и историческо наследство“, противоречи на Конституцията на Република България, която забранява организации, чиято дейност е насочена срещу единството на българската нация или към разпалване на национална и етническа вражда. Дейностите, които съдът отделя като забранени, са: съхраняване, развитие и предаване на поколенията историческата истина за Македонския въпрос и работата за неговото решаване; възстановяване и изграждане на паметници, свързани с македонското минало; изнасяне на лекции и беседи за миналото и настоящите проблеми на македонския народ; организиране на регионални македонски събори и чествания.
Окончателен отказ
Председателят обжалва отказа за регистрация на сдружението пред Софийски апелативен съд, като се позовава на чл. 11 от Европейската конвенция по правата на човека (свобода на събранията и сдружаването), както и на практиката на Конституционния съд в България и на практиката на Съда, според която посочването на самосъзнание за принадлежност към малцинствена група не може да се счита като застрашаващо демократичното общество и единството на българската нация. На 2 февруари 2015 г. Софийски апелативен съд оставя без уважение жалбата, с което на сдружението окончателно е отказано вписване в регистъра.
Един от много случаи на нарушена свобода на сдружаване
Правото на свобода на сдружаване често се нарушава по отношение на непопулярни групи в българското общество. Това е едно от заключенията в доклада за правата на човека в България през 2014 година на Български хелзинкски комитет. Изследването на БХК показва още, че най-много нарушения на правото на сдружаване през 2014 г. са били извършени именно срещу македонците в България, чиято идентичност продължава официално да се отрича. Понастоящем в България няма нито едно регистрирано сдружение на македонци.
„Отказът от регистрация на „Дружеството на репресираните македонци в България жертви от комунистическия терор“ предизвиква особена погнуса като се има предвид, че неговите членове са хора, прекарали част от живота си в комунистическите затвори или са били преследвани по друг начин заради своите убеждения и заради македонската си етническа принадлежност” заяви Красимир Кънев, председател на БХК.