Фондация Stichting Ostade Blade е учредена в Амстердам и е издател на списанието Ravage. След трите бомбени атаки от 1995 г. и 1996 г. по клон на химическата компания BASF, редакторите на списанието публикуват прессъобщение за получено в редакцията писмо от организацията, поела отговорност за взривовете. Изданието обявява, че списък с лицата от Earth Liberation Front (ELF), отговорни за нападението, ще бъде публикуван в предстоящия брой на списанието.
Още на следващия ден помещенията на списанието са претърсени на основание заповед за обиск, в която властите твърдят, че търсят писмото от ELF. Обискът е извършен, независимо че редакторите отричат писмото да е в помещенията. Под надзора на разследващ магистрат, полицията конфискува компютри и други материали, които връща на изданието 3 дни по-късно. Според показанията на редакторите писмото е унищожено в деня на получаването му.
Впоследствие фондацията и един от редакторите предявяват иск за обезщетение пред холандския съд. Първоинстанционният съд отхвърля иска, но през септември 2007 г. Апелативният съд в Амстердам установява частични нарушения на правата на фондацията. Извършването на обиск, целящ да докаже връзка между списанието и организацията, поела отговорност за бомбения атентат, е в нарушение на чл. 8 (право на неприкосновеност на личния живот) и чл. 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека. Въпреки това, съдът отхвърля исковете за обезщетение.
Тогава фондацията внася жалба пред Европейския съд по правата на човека за нарушение на чл. 10 във връзка със защитата на журналистическите източници.
Възпиращ ефект върху медийната свобода
В своето решение от май 2014 г., Съдът приема, че заповедта за предаване на писмото и последвалото претърсване на помещенията на фондацията нарушават нейното право да "получава и разпространява информация", както е посочено в чл. 10 от Конвенцията. В извършената оценка на пропорционалността на намесата, Съдът отбелязва, че изданието е действало като "правозащитник" и според съдебната практика източниците на пресата трябва да бъдат защитени.
Според съдебния прецедент претърсването на помещенията за разкриването на източника на информацията е в нарушение на чл. 10 от Конвенцията (виж Sanoma Uitgevers BV срещу Холандия) и може да има възпиращ ефект върху свободата на словото, упражнявана от журналистите. От това обаче не следва да смятаме, че всеки човек, дал информация на журналист, е "източник" в юридическия смисъл на думата. В конкретния случай информаторът на списанието не е бил мотивиран от желанието да предостави на обществото информация, която то има право и следва да знае. Точно обратното - публичността, която той търси чрез списанието, има за цел да се внуши анонимност и да се избегне наказателна отговорност.
Именно затова, съдът преценява, че информаторът не е имал право на защита като журналистически източник в юридическия смисъл на думата. Така спрямо него не следва да се прилагат гаранциите, произтичащи от съдебната практика. Освен това фондацията не успява да докаже как търсенето нарушава поверителността на информацията, предоставена на редакторите на списанието. Поради тези причини, Съдът отхвърля иска като недопустим.