Tech & Rights

Всеки има право на надежда, или защо е необходимо по-хуманно отношение към осъдените до живот в Холандия

Доживотните присъди отново са обект на дискусии в Холандия, тъй като сред тези присъди все още има такива, които се издават в нарушение с европейското законодателство за правата на човека.

by PILP
(Image: Melody Joy Kramer)
На 8-ми септември Холандската камара на представителите обсъди възможността за предсрочно освобождаване и начините на излежаване на доживотните присъди.
Холандският институт за правата на човека изложи своите възражения срещу последните предложения, засягащи доживотните присъди в Холандия.

Докато смъртта ни раздели

Начинът, по който се издават доживотни присъди в Холандия нарушава човешките права, тъй като присъдата се дефинира като лишаване от свобода до края на живота. Единствената възможност за предсрочно освобождаване е помилване от държавния секретар на правосъдието. През последните 30 години такова помилване е било дадено само веднъж. В случая се е отнасяло за неизлечимо болен затворник.

Европейският съд по правата на човека многократно е подчертавал, че на всеки затворник трябва да се предоставя реална възможност за освобождаване. Тя не трябва да бъде теоретична или илюзорна. Липсата на перспектива за пускане на свобода отнема "правото на надежда", а това е нечовешко отношение по смисъла на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека.

Преглед на системата

Това накара държавния секретар по сигурността и правосъдието Kлаас Дижкоф да поиска въвеждането на система за периодично преразглеждане - важна стъпка, която трябва да се предприеме. Според Холандския институт за правата на човека това предложение обаче подлежи на доста дискусии.

State Secretary of Security and Justice Klaas Dijkhoff (R) wants to introduce a periodic review system for life sentences.  (Image: Justis- og beredskapsdepartementet)

Държавният секретар предлага в определени случаи доживотните затворници да се включват в програма за реинтегриране, но след като вече са излежали 25 години. Това ще им даде правото да поискат помилване, което ще бъде разгледано от държавния секретар.

Възраженията на института

Холандският институт за правата на човека изложи своите възражения в писмо до Камарата на представителите. Институтът е убеден, че именно съдия трябва да преразгледа и преценява молбите за помилване след 25 години, а не държавният секретар.

Също така, програмите за реинтеграция трябва да започват преди изтичането на 25 години. В случаите, когато съдията реши, че затворникът, все още не трябва да бъде освободен, трябва да се осигури възможност за ново разглеждане на всеки 3 или 5 години.

Държавният секретар не бива еднолично да решава нищо. Тази политическа промяна трябва да се регламентира чрез закон. Това е особено важно, тъй като държавният секретар заяви, че иска да проучи възможността за увеличаване на максималния срок лишаване от свобода от 30 на 40 години.

Това означава, че преразглеждането на присъдата няма да е след 25 години, а по-късно. Ето защо е изключително важно Камарата на представителите да обсъди с държавния секретар Дижкоф последиците от това увеличение.

Повече информация:

Холандски институт за правата на човека