На 25-ти юни Сейма (парламента на Литва) изменени разпоредбите на Наказателния кодекс, регламентиращи налагането на мерки за неотклонение.
Независимо че задържането под стража е най-строгата мярка, тя се налага изключително често в Литва. Съдилищата уважават 95% от исканията за налагането или удължаването й. В това отношение Литва и Казахстан са на първо място в Европа: всяка година в Литва над 2000 души са задържани и лишени от свобода, преди да бъдат осъдени. Мярката се използва 10 пъти по-често от гаранцията и почти 50 пъти по-често от домашния арест.
Обществени фигури
Широката публика често не прави разлика между досъдебно задържане и лишаване от свобода. Важно е да се разбере, че първото е ограничителна мярка, целяща да гарантира гладкото протичане на досъдебното разследване и съдебния процес.
Проблемът с прекомерните следствени арести в Литва привлече голямо внимание в края на 2012 г. и началото на 2013 г., след задържането на две обществени фигури – лобистът Andrius Romanovskis и тогавашният шеф на литовската федерация по баскетбол Mindaugas Balčiūnas. Служителите на реда и съдиите, участвали в изследването на Институт за наблюдение на човешките права признават, че досъдебното задържане се прилага прекалено често и без да е абсолютно необходимо с оглед на обстоятелствата.
Пет нови текста
Миналата седмица Сейма прие множество изменения в Наказателния кодекс, свързани с налагането на мярка за неотклонение задържане под стража. Най-важните от тях са:
1. При разглеждане искането на прокурор за налагане или удължаване на досъдебното задържане, съдиите вече могат не само да го уважат или отхвърлят, но и да изменят вида на мярката за неотклонение по свое усмотрение.
2. При налагане на задържане под стража съдиите са вече длъжни изрично да посочат фактическите обстоятелства и мотивите, с които отхвърлят възможността за налагане на по-лека мярка. До момента необходимо бе единствено официално изявление.
3. Най-дългият допустим срок за досъдебно задържане по дело за престъпления от общ характер бе намален от 18 на 9 месеца, а за непълнолетни - от 12 на 6 месеца.
4. Отказът или налагането на мярката вече се обжалва пред тричленен съдийски състав на висшестоящ съд.
5. Прокуратурата е длъжна да запознае защитата с материалите по досъдебното разследване, изискващи налагането на мярка за неотклонение задържане под стража. Това изискване се прилага и по отношение на други мерки: наблюдение, домашен арест и забрана за посещаване на населено място.
Необходимо е обучение
"Повишената осведоменост за проблемите на досъдебното задържане даде резултат – през последните няколко години се наблюдава съществен спад на следствените арести, като през 2014 г. броят им е бил най-нисък от десет години насам. Надяваме се, че измененията ще допринесат за ефективното гарантиране правото на справедлив съдебен процес в Литва" - коментира реформата Karolis Liutkevičius, адвокат към ИНЧП.
"Ние ще настояваме реформата да не свърши само с измененията в закона. Необходимо е и обучение за служителите на реда, разясняващо целите и основанията за досъдебно задържане или други мерки за неотклонение, както и международните стандарти в тази правна област".
Измененията в Наказателния кодекс бяха предложени от Министерството на правосъдието, а ИНЧП и Fair Trials International участваха активно в изготвянето им, осъществявайки мониторинг. Препоръките на организациите бяха включени в окончателния законопроект.