Тя бе организирана от Коалиция от югоизточна Европа за защита на лицата, докладващи за несправедливости, в сътрудничество с Камарата за правата на човека, Гонг и Център за изследване на мира.
Подаващите сигнали за нередности често са жертви на заплахи и преследване. Необходимо е да се създаде правна рамка за защитата им. Това може да стане чрез обявената в Хърватия “стратегия за борба с корупцията”.
Хърватия изостава
Хърватия е единствената черна дупка в региона, т.е. тя не е приела такъв закон и изостава в сравнение със страни като Босна и Херцеговина, Косово, Албания и Македония. Те вече имат закони за защита на лицата, подаващи сигнали, включени в техните законодателни системи, каза Duje Prkut от Гонг.
Марк Уърт, координатор в Коалиция от югоизточна Европа за защита на лицата, докладващи за несправедливости, посочи, че, за съжаление, в случая не става въпрос за "прекалена бдителност". В Хърватия често могат да се наблюдават атаки срещу тези, които говорят срещу несправедливостта. Примерите за лица, подаващи сигнали в Хърватия, в действителност са редки. Той разказа за случаи по света, в които хора, посочили несправедливости, са наказвани. Трябва да се сложи край на това, защото защитата на обществения интерес е човешко право.
Доклад до нарушителя?
Арян Дирмиши от албанския Институт за демокрация и посредничество каза, че законът е важнен и необходим. Той обаче предупреди за вратички, които в много случаи са причина подаващите сигнали да не могат да упражнят правата си. Косово е пример за държава, в която законът не функционира както трябва. Той е приет само за да се приведе законодателството в съответствие с изискванията на ЕС, подчерта Aлбуленa Садику от Балканска мрежа за разследване и докладване в Косово.
Осигуряването на защита за лицата, подаващи сигнали в Косово, често е невъзможно. Свидетелите трябва първо да подадат доклад за незаконосъобразността до съответното висшестоящо лице. Доста често точно това лице участва в незаконната дейност. Ако пропуснат тази стъпка и се обърнат директно към медиите, не могат да получат защита.
Садику подчерта, че това е голям проблем и е доста обезкуражаващо. Тя се надява, че законът ще се промени, за да се подобрят нещата. Александър Божиновски от Център за разследваща журналистика в Македония сподели тази надежда. Той смята, че е необходимо човекът, решил да докладва за незаконосъобразност, да може да се обърне към лице, на което вярва. Македония има отлична система за защита на хората, подаващи сигнали. Тя е същата като системата за закрила на свидетелите. Досега обаче никой не се е възползвал от нея.
Като цяло получаването на статут на свидетел е проблем, защото трябва да се следва точно определената процедура. Необходимо е, също така, да се даде достъп на следователите до всички източници на информация, включително имена на хора.
Липса на политическа воля
Саша Лекович, президент на Асоциация на хърватските журналисти, подчерта ролята на съществуващите закони, насочени срещу журналисти. Той предупреди, че наличните клаузи за уронване на престижа в хърватското законодателство често поставят журналисти в незавидно положение. Това не се отнася само за журналистите, защото те не са единствените, които предупреждават за нередности. То касае и всички граждани и активисти, свидетели на незаконни действия.
Недим Хадрович от Център за лица, подаващи сигнали “Луна” в Босна и Херцеговина (където съществува закон, защитаващ лицата, подаващи сигнали) подчерта ролята на неправителствените организации. Той отбеляза, че законът трябва да бъде кратко и ясно формулиран. Това няма да навреди на никого, без значение от институционалното ниво.
Експертите подчертаха, че за приемането на Закон за лицата, подаващи сигнали, е много важна политическата воля. По този начин хората ще бъдат насърчавани да докладват за незаконни и неетични действия. Това ще бъде послание към нарушителите, че съществува голяма вероятност да бъдат разкрити.