Делото касае опита на столичните общински власти да извадят принудително множество ромски семейства от единствените им домове в квартал „Баталова воденица“, без да им предложат алтернативно настаняване и де факто оставяйки ги на улицата, тъй като са на общинска земя. Жалбоподателите по това дело бяха представлявани от адв. Маргарита Илиева, директорка на Правната програма на Българския хелзинкски комитет. През 2012 г. ЕСПЧ произнесе решението си, съгласно което заповедта за принудително изваждане е издадена въз основа на порочно законодателство, което не предвижда да се осигурят такива мерки. Българският съд, вместо да осигури гаранции срещу непропорционална намеса, изрично отказа да разгледа въпроса за „необходимост в едно демократично общество“. ЕСПЧ установи нарушение на Член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
Съгласно решението България трябва да вземе както индивидуални мерки за преустановяване на нарушението спрямо конкретните жалбоподатели, така и общи мерки, които поправят причините за нарушението – порочното законодателство.
В анализ на предприетото до момента Секретариатът на Съвета на Европа отбелязва, че е малко и не съответства на решението на Съда. Комитетът на министрите на Съвета на Европа пък припомня, че е необходимо предварително да се извършва проверка на съразмерността на всяка евикция, и приканва България да му представи до 1 септември 2016 информация за конкретните мерки, взети за осигуряване съразмерност на действията за справяне с незаконното владеене и за прекратяване несигурността, в която жалбоподателите живеят почти 4 години.
ЕСПЧ е разпоредил на България да измени относимите закони и практика, и отбелязва, че досега не е изготвен законопроект за необходимите изменения. Комитетът настойчиво призовава България бързо да проведе тези регулаторни реформи и да представи до 1 декември т.г. информация за свършеното и план-график за приемане на изискуемите законодателни реформи.