Tech & Rights

Холандският Върховен административен съд по дела от общ характер е критикуван заради решения, касаещи чужденците

Когато става дума за правата на чужденците в Холандия, Отделът по административно правораздаване на Държавния съвет - Върховен административен съд по дела от общ характер - обикновено е на страната на държавата, а не на чужденеца.

by PILP

Когато става дума за правата на чужденците в Холандия, Отделът по административно правораздаване на Държавния съвет - Върховен административен съд по дела от общ характер - обикновено е на страната на държавата, а не на чужденеца. До това заключение стига последното изследване, проведено от T. P. Spijkerboer - професор по миграционно право в Свободния университет в Амстердам, който е проучил 638 решения на съдебния орган, взети през 2010 г. и 2011 г. Според Spijkerboer, този съд не действа като пазител на основните права на чужденците и ролята му бива изземана от холандското правителство. Съдът, например, позволява на държавата - в случая на държавния секретар - да реши дали показанията на чужденците за бягството им са достоверни. Spijkerboer не може да прецени дали депортирането на чужденци, вследствие на тази преценка, е оправдано. Въпреки това, според него съдът просто не разглежда въпросите достатъчно обстойно.

В отговор на критиките, H. G. Lubberdink - председател на Камарата по въпросите на чужденците на Отдела по административно правораздаване на Държавния съвет - декларира, че в действителност основните права играят първостепенна роля при определянето и прилагането на политиката на Холандия по отношение на чужденците. Това е в следствие на съдебната практика на Държавния съвет спрямо еритрейци, уйгури, хомосексуални, християни и язиди от Ирак, на базата на които държавният секретар е трябвало да коригира политиката си. Lubberdink не споделя мнението, че ролята на Върховния административен съд по дела от общ характер намалява за сметка на тази на държава. Той твърди, например, че съвсем рутинно Държавният съвет отправя преюдициални запитвания до Съда на ЕС в Люксембург, а ролята на държавния секретар в прилагането на политики спрямо чужденците е чувствително ограничена, особено при знакови дела.

Според Spijkerboer, притеснителен е фактът, че Отделът по административно правораздаване има твърде необичайно отношение към правата на чужденците. Критиките на учените и по-долните съдилища към Държавния съвет са изключително остри. В момента се очаква народните представители да одобрят законопроект, който предвижда именно административния съд да извършва преценка на показанията, като така ролята на Върховния административен съд по дела от общ характер отново ще нарасте. Още не е сигурно дали Отдела по административно правораздаване на Държавния съвет ще се съобрази с измененията, ако законопроектът бъде одобрен. В интерес на истината, това няма да бъде първия път, в който органът не действа в съответствие със законодателните промени.