"Един ден бях превъзбуден и персоналът ме завърза с ремъци за леглото. Най-лошото бе, че ме стегнаха силно през гърдите. Не можех дори да дишам. Персоналът напусна стаята веднага, без изобщо да го е грижа или да се притесни, че аз се боря за живота си", разказва 30-годишният Радек Деак, спомняйки си един от ужасните моменти, които е преживял в психиатричните болници.
От 1999 г., когато е започнал лечението си, Деак е бил в шест санаториума в страната. Както сам разказва, навсякъде е бил подлаган на различно, но изключително тежко и неадекватно лечение. Той си спомня неприятни моменти като този, когато чисто гол е трябвало да понася обидите на персонала за размера на тестисите си. По-страшна е болката, която е изпитал от прекомерна употреба на електрошокова терапия и ремъци.
Тръгваш си от болницата с белези
"Дори не можех да дишам, камо ли да викам за помощ. За да спася живота си, трябваше да се измъкна от ремъците. Беше много болезнено. Успях, но китките ми бяха целите в кръв от желязото. И до днес имам белег", разказва той в показанията си.
Неправителствената организация Лига за правата на човека (ЛПЧ) е събрала много разкази на хора, лекувани в психиатрични отделения. Остава да видим, колко от тях ще бъдат прочетени от правителствените служители.
Когато персоналът използва груби прийоми, за да наказва пациентите, те често се обръщат към адвокати. Хората с психични заболявания се оплакват от много лошата хигиена, липсата на личен живот и насилие от страна на персонала. Те споделят и случаи на сексуален тормоз. Пациентите са притеснени, защото не могат да вземат решения за своето лечение и са задължени да приемат силни, упойващи медикаменти.
Внезапни проверки
Лига за правата на човека призова за по-редовни проверки на тези лечебни заведения. "Много е важно наблюдаващият орган по всяко време и без предупреждение да може да влиза в сградата, да посещава отделенията и да разговаря лично и конфиденциално с всеки пациент", каза Зузана Дуражова, адвокат в ЛПЧ.
Според някои лекари и експерти в областта на психиатрията предложението на организацията е изключително спорно:
"То се основава на презумцията, че психиатрите нараняват пациентите по-често от другите лекари и пациентите трябва да бъдат добре защитени, а лекарите контролирани от специален орган, на който, разбира се, ще се плаща от държавните фондове. Намирам това предположение за обидно", каза Петр Moзни, директор на психиатрична болница в град Kромериз.
Необходим е контрол
"Не виждам защо психично болните и здравните специалисти, които се грижат за тях, трябва да бъдат поставяни под специалния надзор на новосъздаден орган", каза Moзни.
Показанията на Деак хвърлят светлина върху някои спорни практики. "Всеки ден, много рано сутринта, медицинските сестри извеждат всички пациенти в коридора. Пациентите са упоени и сънливи от силните лекарства. Сънят през нощта не е достатъчен. През деня няма къде да си починеш. Затова, почти всички пациенти лежат на пода, върху мръсния линолеум. Много пъти се стига до бой за малкото свободно място", разказва той.
Дуражова е написала предложение от 10 страници относно начина на функциониране на надзорния орган на психиатричните болници. Тя се чувства задължена да го напише, за да покаже съпричастност с пациентите, потърпевши от "неадекватния" контрол. В момента мониторингът се осъществява от Националната канцелария на омбудсмана. Според експерти обаче не са налице необходимите ресурси за всеобхватен контрол.
"Механизмът за мониторинг трябва да осигури защита на правата на хората, които на практика са лишени от лична свобода в психиатричните болници", пише в материала, който заедно с други доклади, касаещи аналогични случаи, бе внесен в Министерството на здравеопазването през юли за по-нататъшно обсъждане.
Пациентите се страхуват да се оплачат
Според Дуражовa надзорът е необходим, тъй като пациентите няма към кого да отправят жалбите си в болниците или се страхуват да се обърнат към персонала, защото се боят от отмъщение. Подозренията й се потвърждават от Радек Деак:
"Страхувах се, че жалбата няма да ми помогне, а напротив - ще ми причини неприятности. Разбира се, че лекарите и останалият персонал се подкрепят взаимно. Аз съм глупакът, който само вдига много шум."
Този доклад на Сарка Kaбатовa бе публикуван за пръв път в Lidovky.cz