Tech & Rights

#MeAndMyRights (Аз и правата ми) - Изключително обезсърчаващо: масовото наблюдение убива търсенето на отговорност при демокрацията

От времето, когато Сноудън направи разкритията си, до наши дни журналистите и писателите се самоцензурират по широк кръг от въпроси. Това е само един от многото "възпиращи ефекти", оказвани от масовото наблюдение.

by Israel Butler

Масовото наблюдение затруднява страшно много създаването, развиването и споделянето на нови идеи и информация. За съжаление, не е възможно да се определи колко голям е отрицателният ефект, който то оказва. Няма данни за броя на новинарските статии и иновативните концепции, които не са успели да накарат обществеността да повярва в нова идея, заради него. Има обаче много доказателства, че хората, формиращи общественото мнение като журналисти и активисти, забавят процеса си на работа, а понякога дори го преустановяват. Масовото наблюдение накърнява неприкосновеността на личния им живот, а те разчитат на нея при изпълнението на задълженията си. Те се състоят в информиране на обществеността и стимулиране на дебата и промяната. Склонността тези хора да се самоцензурират, когато са наблюдавани, се нарича "възпиращ ефект". Нахлуването в личното пространство води до "охлаждане" на желанието за извършване (в смисъл на забавяне или спиране) на определени дейности.

Прочети и другите статии от поредицата #MeAndMyRights (Аз и правата ми).

Направена е анкета сред създатели на документални произведения и журналисти, на които е зададен въпроса как са променили поведението си след разкритията на Сноудън за обхвата на масовото наблюдение. В изследването са участвали около 500 журналисти и творци от "свободни" страни. То разкрива, че заради него 34% са отбягвали или сериозно са обмисляли да отбягват писането, или говоренето по определени теми; 31% са избягвали някои теми при телефонни разговори и имейли, или са ги преценявали много внимателно; 42% са намалили, или планирали да ограничат активността си в социалните медии, и дори да я преустановят. Проучване на същата организация, проведено в САЩ, е установило, че заради масовото наблюдение журналистите и писателите се самоцензурират по широк кръг от теми, а не само по въпроси, свързани с националната сигурност като, например, военни операции. Темите, които журналистите казват, че избягват включват: Близък изток, масово хвърляне на хора в затвора, политика за борба с наркотиците, порнография, окупаторски движения, изучаване на определени езици, исторически въпроси като готовността на САЩ за ядрен конфликт по време на Студената война, както и критики към правителството.

Друго проучване, основаващо се на анкети сред журналисти, адвокати и (бивши) правителствени служители, работещи в службите за разузнаване и национална сигурност, и в правоприлагащите органи на САЩ, показва, че разкритията за масовото наблюдение правят източниците на информация по-малко склонни да я предоставят на журналисти. Това затруднява медиите при събирането й и при публикуването на статии. Запитаните са категорични, че хората, подаващи сигнали за незаконно или неетично поведение, проявяват доста по-малко желание да се свързват с медиите. Това е така, защото те се опасяват, че е много по-трудно да останат анонимни. Масовото наблюдение предоставя на властите достъп до метаданните и те ще разберат кой е контактактувал с журналиста. Хората, работещи в сферата на националната сигурност и в правоприлагащите органи, не са единствените, които не са склонни да разкриват информация за незаконно или неетично поведение. Отрицателният ефект се разпрострира дори върху организации, занимаващи се с въпроси, които изобщо не са свързани с тези неща. Пример за това е сдружение, защитаващо неприкосновеността на медицинските досиета на пациентите. То разчита на анонимни източници при събирането на информация за фирми, които нарушават закона и споделят данни на пациентите. Организацията е установила значителен спад на броя на хората, подали сигнали.

Прочети и другите статии от поредицата #MeAndMyRights (Аз и правата ми).

Анкета, направена в САЩ, която обхваща около 500 разследващи журналисти, показва, че заради масовото наблюдение почти 40% са променили начина на комуникиране с източниците си; приблизително 50% са започнали да съхраняват и споделят документи, съдържащи конкретни данни, използвайки нови способи; почти 30% са променили начина на общуване с репортери, редактори и продуценти; 13% са решили да не се свързват с определен източник.

Масовото наблюдение възпрепятства работата на асоциациите (особено групите по интереси), които са важни за демокрацията. Те дават възможност на хората да участват в политиката, тъй като ги обединяват за лансиране на определени идеи, закони или политики. Американски организации твърдят, че членовете им не са склонни да общуват помежду си, да се събират или да участват в мероприятия, защото самоличността им и мнението им по даден въпрос могат да бъдат разкрити благодарение на масовото наблюдение. По-голямата част от тези асоциации не се занимават с въпроси, свързани със сигурността. Работа им е по-скоро противоречива от политическа гледна точка. Тя е свързана с неща като опазване на околната среда, контрол върху въоръжаването, либерализация на наркотиците и равенство. Някои от тях са стигнали до там, че да предприемат правни действия. Те твърдят, че правото им на свободно слово е нарушено, заради "възпиращия ефект", породен от масовото наблюдение.

Ако искаш да научиш повече или желаеш да се запознаеш с доказателствата и проучванията, за които стана въпрос, тук може да прочетеш доклада ни "Сигурността и правата на човека".

#MeAndMyRights