Според становището от 5 юни на генералния адвокат Niilo Jääskinen, библиотеките и други институции могат да дигитализират книги и защитени с авторски права произведения без отделно разрешение за това от притежателите на правата, но достъпът до цифровизираните произведения следва да бъде ограничен.
Делото Technische Universität Darmstadt срещу Eugen Ulmer KG е по повод спора, възникнал след като немският университет дигитализирал книга без разрешение от издателя и собственик на авторските права Eugen Ulmer. Въпреки че броят читатели на цифровата версия е ограничен на един - също както при книга в библиотеката - цифровизацията позволява на потребителите да отпечатват или свалят цели копия на електронната версия.
Eugen Ulmer предложил на университета договор за правата върху електронната книга. Университетът отказал и издателят завел дело за нарушаване на авторските права. След като решението на окръжния съд не сложило край на спора, делото стигнало Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд на Германия), който спрял производството и поискал преюдициално заключение от Съда на Европейския съюз за изясняването на три въпроса.
Лицензионни условия и покупка на дигитализирани копия
Генералният адвокат Jääskinen първо изясни дали използването на произведението е обект на регулиране от Директива 2001/29 / ЕО (Директива за авторските права) при положение, че собственикът на авторските права иска да сключи лицензионно споразумение с институцията.
Според генералния адвокат, ако институцията няма лицензионен договор с притежателя на авторските права за електронно публикуване, но има за хартиена версия, институцията има право да направи съдържанието достъпно в електронен формат. Освен това, издателят не може да задължи институцията да сключи договор за електронна книга.
Правото на държавите членки да позволяват институциите им да дигитализират произведения
Вторият въпрос на Федералния върховен съд на Германия до СЕС е дали страните членки могат да гарантират на институциите си правото да отпечатват или съхраняват дигитализирани копия на хартиените произведения от колекциите им.
Като се позова на съдебната практика на СЕС, генералният адвокат подчерта, че "действие на публично съобщаване" има когато е даден достъп до произведението, независимо дали някой се е възползвал от този достъп. Той също поясни, че предоставянето на достъп до произведения, защитени с авторски права, следва да се счита за действие на публично съобщаване по смисъла на директивата и е прерогатив на всяка държава членка.
Според генералния адвокат разпоредбите на директивата не представляват пречка за държавите членки да предоставят на дадени институции правото да дигитализират произведения от своите колекции и да ги правят публично достъпни.
Право на на публично съобщаване и право на възпроизвеждане
Последният въпрос, разгледан от генералния адвокат, касае самото възпроизвеждане на материалите и дали правата, предоставени на държавите членки в отговор на предишния въпрос, обхващат възможността потребителите да разпечатват и свалят копия на външни памети.
Тук г-н Jääskinen прецени, че директивата не дава право на държавите членки да регулират законите си по начин, позволяващ сваляне на цифрови копия на творбите. Копирането върху външно устройство не е "публично съобщаване" и трябва да се счита за "възпроизвеждане", тъй като е действие по създаването на повече екземпляри от произведението.
"В дадения контекст, понятието за публично съобщаване не обхваща възможността за копиране на произведението върху флаш памет, защото не става въпрос за предоставянето на достъп до произведение ... , а за създаването на частно цифрово копие за един потребител. Нещо повече - дори потребителят да намира подобно възпроизвеждане за удобно, то не е необходимо за осигуряване полезното действие на произведението. Подобно копие може да бъде прекопирано и възпроизведено в интернет."
Г-н Jääskinen обаче отбеляза, че разпоредбите на директивата дават възможност за фотокопиране на произведения в библиотеките, а същото може с право да се приложи и за цифровизираните версии. Ако библиотека или друга институция позволява на потребителите да фотокопират страници от произведение на хартиен носител, то е съвсем логично да им позволи да отпечатват страници от дигиталната версия.
Становището на генералния адвокат Jääskinen дава както надежда, така и повод за притеснение на желаещите либерализация в авторското право на ЕС. Отговорите му на първите два въпроса дават повече свобода на държавите членки и техните институции да дигитализират произведения, за които притежават само печатаните права. Цялостното му становище по третия въпрос, обаче, определя границите на личната употреба. Аргументите му против записването на външни памети се основават на допускането, че потребителят няма да използва копието за собствени нужди, а незаконно ще публикува копия на произведението в Интернет. Със сигурност подобни рискове съществуват, но е разочароващо за търсещите либерализация на закона, че тази малка възможност е достатъчна за ограничаване правото на физически лица да използват копията за лична употреба.