В Германия отделните общини носят отговорност за задържането на хора, които са в очакване на експулсиране. Въпреки това, не всички общини имат нужните за целта центрове. Ето защо повечето хора, засегнати от решението на генералния адвокат - а именно граждани на Сирия, Мароко и Виетнам - биват задържани в затворите.
Гореспоменатото решение е взето въз основа на т.нар. “Директива за връщане” от 16 декември 2008 г., която включва обща рамка и процедура за третиране и депортиране на граждани на трети страни, пребиваващи незаконно в Европейския съюз.
Страните членки на ЕС са задължени от директивата да експулсират гражданите, използвайки минимални репресивни средства. В това число се включва даването на възможност на лицата да напуснат по собствена воля на определена дата като най-благоприятния вариант. Задържането на гражданите в затворени центрове се третира като най-тежката санкция. Всяка една от стъпките на процедурата трябва да бъде извършвана съобразно принципа на пропорционалността. Задържането в центровете трябва да се прилага само когато лицето демонстрира нежелание за сътрудничество.
Задържането обикновено се осъществява в специално създадените за целта центрове. Ако една държава не е в състояние да ги осигури, гражданите на трети страни се задържат в затворите, където са отделени от криминалните затворници.
Задържането на лицата в затвора, вместо в специализирани центрове, трябва да се случва само тогава, когато са налице огромно количество граждани, които очакват своето депортиране.
Според генералния адвокат е недопустимо държавите членки да задържат незаконните имигранти в затвори само защото не разполагат с центрове за задържане. Освен това, Bot заяви, че дори лицето да даде своето съгласие да бъде задържано заедно с останалите затворници, държавата членка няма право да го направи.