В решение от 21 април по делото Иванова и Черкезов срещу България (no. 46577/15) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съдът) отсъди, че разрушаването от властите на единствения дом на семейство от Синеморец ще представлява нарушение на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, засягаща правото на неприкосновеност на личния и семейния живот и жилището. В решението си ЕСПЧ отбелязва, че по правило българските съдилища отказват да разглеждат доводи, свързани със съразмерността на подобни мерки спрямо индивидуалното положение на засегнатите от разрушаването на къщи лица, тъй като това не е от значение за законосъобразността на заповедта за разрушаване. Това на практика означава, че българското законодателство не се интересува дали изпълнението на такава заповед ще остави засегнатите на улицата и последствията от това.
Хронология и подробности за случая
Случаят касае жалбоподателите Мавруда Иванова и Иван Черкезов, които през 2005 г. се местят в село Синеморец, където г-жа Иванова притежава 77% от парцел с размер 625 кв. м., наследен от родителите ѝ. Без да разполага с разрешително за строеж г-жа Иванова ремонтира полуразрушената къща, намираща се в рамките на имота и я превръщат в масивна едноетажна тухлена къща. Оттогава двамата жалбоподатели живеят в нея.
През 2009 г. другите наследници получават съдебно решение, че притежават останалата част от парцела и къщата, построена върху него. В резултат от тяхно искане общински служители извършват проверка на къщата през 2011 г. и установяват, че тя е незаконно построена. Дирекцията за национален строителен контрол започва процедура по разрушаването ѝ. Административният и Върховният административен съд отхвърлят жалбата на г-жа Иванова за отмяна на това решение. Никоя инстанция не взима предвид имотното или здравословното състояние на обитателите на къщата. Г-жа Иванова отказва да изпълни заповедта за разрушаване и властите подготвят покана за търг, на който да бъде избрана частна фирма, която да събори къщата. В решението си ЕСПЧ подчертава, че прилагането на правилата за строителство не може да бъде абсолютно и трябва да позволява индивидуалното разглеждане на всеки отделен случай, ако българската държава иска да гарантира ефективното им изпълнение.
Сходни решения на ЕСПЧ срещу България
Това не е първото подобно решение срещу България. През 2012 г. по делото Йорданова и други срещу България ЕСПЧ отсъди, че българската държава трябва да промени националното си законодателство, позволяващо безогледни евикции и превръщането на уязвими хора в бездомници. Четири години по-късно държавата все още не е изпълнила това свое задължение и правата на българските граждани продължават да бъдат потъпквани. За това свидетелстват и принудителните ромски евикции в няколко общини в България през 2015 г., извършени от властите с предизборна цел.