С пилотно решение по делото Нешков и други срещу България от 27 януари 2015 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съдът) намира, че пренаселеността в българските затвори и изключително лошите материални условия в тях, води до нарушение на Член 3 от Конвенцията (забрана за нечовешко и унизително отношение) по отношение на настанените в тях лишени от свобода жалбоподатели.
Вземайки предвид всеобхватността, повторяемостта и устойчивостта на нарушенията, той констатира, че зад тях стоят структурни проблеми, от които страда цялата пенитенциарна система в България и определя срок от 18 месеца, в който правителството да предприеме комплексни мерки за справянето с тях.
Това е третото по ред пилотно решение срещу България и третото в практиката на Съда, свързано с лоши условия в местата за лишаване от свобода.
Какво е пилотно решение?
Съдът може да започне процедура за пилотно решение, когато до него са отправени значителен брой жалби срещу еднотипни, повтарящи се нарушения, произтичащи от един и същ системен проблем. Специфичното при пилотното решение е, че Съдът идентифицира и назова причините за системния проблем и указва мерки и срок за отстраняването му.
Фактите по делото
Делото е образувано въз основа на шест жалби на петима затворници от различни български затвори и прилежащи към тях затворнически общежития. Жалбоподателите отправят множество сходни по съществото си оплаквания, които касаят лошите условия в местата за лишаване от свобода: изключително висока пренаселеност (напр. под един кв. м. на човек в килия); липса на тоалетни и течаща вода към килиите; много малък брой общи санитарни помещения (например четири тоалетни, един душ и две мивки с течаща вода за живеещите на един етаж 200 човека); липса на достъп до санитарни помещения през нощта; постоянно работещо изкуствено осветление през нощта; липса на вентилационни системи; недостатъчно отопление и много ниски температури през зимата; незадоволително качество на храната; неадекватна медицинска грижа. Един от жалбоподателите поставя и въпроса за липсата на ефективни средства за защита в националното законодателство срещу пренаселеността и лошите материални условия.
Решението на ЕСПЧ
Поради комбинирания ефект на елементите на средата, определящи материалните условия на живот на жалбоподателите, Съдът установява, че те са били жертви на нечовешко и унизително отнасяне.Той намира „сериозно нарушение на Член 3”. Според Съда нито жалба на затворника до прокуратурата, нито до омбудсмана са показали, че са ефективни средства за защита срещу нечовешко или унизително отношение. По тази причина той намира нарушение на Член 13 във връзка с Член 3 от Конвенцията - липсата на правно средство за защита на член 3, а именно липсата на превантивно и компенсаторно средство.
Конкретни мерки, срок за изпълнение и обезщетения
Съдът в Страсбург назовава някои възможни мерки за справяне със ситуацията: изграждане на нови затворнически съоръжения, налагане на по-краткосрочни наказания, замяна на наказанието лишаване от свобода с други видове наказания.
Съдът предлага и въвеждането на конкретни законодателни мерки - създаване на независим орган, който да упражнява надзор над местата за лишаване от свобода, да извършва ефективни разследвания по жалби на затворници и да може да се произнася с правно обвързващи и изпълними решения, посочващи подходящи средства за компенсация. Друго предложение на Съда е да се засилят надзорните функции на прокуратурата.
Съдът няма да прекрати разглеждането на сходни жалби срещу България през 18-месечния период, в който държавата трябва да въведе средствата за вътрешноправна защита. С решението си ЕСПЧ присъжда общо 28 375 евро обезщетение на трима от жалбоподателите, както и допълнително 1 680 евро за разноски по делото.
Български хелзинкски комитет оказа правна помощ на единия от жалбоподателите и представи становище като трета страна по делото.