Tech & Rights

Време е да отговорим​ на някои въпроси, свързани с авторитар​ните популист​и

Нова книга, публикувана от Liberties, обяснява защо расте броят на избирателите, подкрепящи политици, чиито управленски програми ​са авторитарни. В нея освен това посочваме как прогресивните​ хора могат да отвърнат на удара им.

by Israel Butler

Учените непрекъснато пишат книги, в които обясняват какво представлява популизмът. Те са толкова много и ти вероятно ще си помислиш, че вече сме открили отговора на основния въпрос: защо все повече избиратели подкрепят кандидати, чиито политически програми проповядват авторитарни идеи? Особено, ако смяташ, че този факт няма логическо обяснение. Жените гласуват за женомразци. Хората, които са уязвими заради икономическото положение, в което се намират, предпочитат корумпирани политици, които обещават големи данъчни облекчения. На пръв поглед изглежда, че избирателите със задоволство се отказват от гаранциите, които са предпазна мярка срещу злоупотреби от страна на правителството. Става въпрос за гражданските свободи и независимата съдебна система. Защо гласоподавателите се доверяват на автократи, които ще ни върнат в "по-добрите времена" от миналото, когато животът беше по-праволинеен и знаехме какво да очакваме от утрешния ден, а обществото бе по-патриархално?

Преобладаващата част от публичните дебати, свързани с популизма, които основните медии излъчват, са доминирани от политолози. Някои от тях твърдят, че отговорът на въпроса се крие в "глупостта на експертите по икономика"! Обясняват ни, че глобалната рецесия е предизвикала гнева на по-бедните бели хора, които са с по-ниска степен на образование. Освен това те се страхуват, че ще загубят работата си заради прииждащите нискоквалифицирани мигранти и свободната търговия. Други казват, че причината "не е нито в икономиката, нито в невежеството на избирателите, а в тяхната култура". Според тях бедните и по-малко образовани бели хора се чувстват притеснени. Те са убедени, че мигрантите, етническите малцинства, феминистите и общността на ЛГБТИ представляват заплаха за традиционните ценности и статута им в обществото. Има и такива, които считат, че тероризмът, свързван с мигрантите и етническите малцинства, е променил нагласата на електората. Някои експерти са категорични, че това е проява на чист расизъм или сексизъм. По време на дебатите се споменават доказателства, които понякога взаимно се оборват. Като такива се посочват възрастта, образованието, религиозната принадлежност и разделението на хората от града, и от селските райони. Поне за едно нещо изглежда, че всички са единодушни - гласоподавателите са ядосани на преобладаващата част от политическия "елит", защото е позволил това да се случи пред погледа на всички.

В случая не става въпрос за грешки, допуснати от коментаторите в основните медии. Те обаче ни заливат с толкова много алтернативни теории, съдържащи обяснения, които понякога си противоречат, че ние не успяваме да определим правилно същността на проблема. Следователно, не можем да измислим ефективни решения.

Какво кара избирателите да приемат политическите възгледи на авторитарните лидери?

На този въпрос книгата ще ти даде отговори, доста по-различни от тези, които си чул от медиите. Използвайки изследвания, направени от специалисти в областта на социалната психология, на които през последните десетилетия не обръщахме внимание, ще ти предложим логично обяснение. То ще придаде смисъл на всички теории, които на пръв поглед изглеждат противоречиви. Хората, чиито политически възгледи са авторитарни, обикновено гласуват за популистките политически партии, защото харесват политиките, проповядвани от тях. Искаш ли да разбереш защо избирателите предпочитат този тип политици? За целта трябва да се замислиш защо расте броят на тези, които подкрепят авторитарни политически идеи (между приблизително 30% и 60% от гласоподавателите в ЕС).

Накратко, има два вида избиратели, които гласуват за авторитарни политици. Едните са егалитаристите, които смятат, че трябва да се запази социално-икономическата йерархия. Другите са деспотичните традиционалисти, които считат, че установените културни норми трябва да се защитават. Те строго порицават всеки, който се отклонява от тях. Затова предпочитат властта да е съсредоточена в ръцете на силен лидер, който ще въдвори ред. Тези две групи избиратели не гласуват за авторитарни популисти, докато не се задейства пасивният им манталитет. При егалитаристите той се активира, когато те започнат да си мислят, че общности, които преди са били маргинализирани като тези на жените, ЛГБТИ и мигрантите, както и етническите малцинства, вече са заплаха за социалния или икономическия им статус. При деспотичните традиционалисти това става, когато решат, че обществото им е застрашено от отделни групи или от елита. Тогава те реагират на икономически шокове, промени в традиционните културни норми или физически заплахи.

Да, наистина е така. Икономическата рецесия, растящото неравенство между хората, миграцията, тероризмът, социалните и културните промени, страхът, че ще загубиш работата си, както и обществените услуги, са причина за възхода на авторитарните популисти.

Хората, които гласуват за тях, също се възмущават от "елита", който позволява или насърчава появата на тези източници на заплаха и на конкуренцията. Те искат силен лидер, който ще възстанови традиционните културни норми. Това се отнася и за жените, които подкрепят женомразци. Те вярват в установените роли на половете. Този тип избиратели освен това искат всеки, когото приемат като заплаха за общността им, да бъде наказван жестоко. Ето защо Тръмп се измъква, когато казва, че мигрантите трябва да бъдат разстрелвани и разделяни от децата си, а полицията да използва сълзотворен газ срещу тях. Затова активистите и независимите съдилища все по-често стават мишена на авторитарните правителства. Те са препятствията, изникнали на пътя на силния лидер, който обещава да наложи политики, които гарантират безопасността на общността, нейната неуязвимост и устойчивост.

Политиците стават все по-обиграни

В миналото гласовете на двата типа избиратели, привърженици на авторитарни идеи, бяха разпръснати между различните партии. Това, което забелязваме днес е, че политиците са станали много по-хитри. Те успяват да привлекат на своя страна и да обединят тези гласоподаватели. Така те събират нужната подкрепа, за да печелят референдуми (като Брексит) или избори (както стана в САЩ, Унгария и Полша). Те трупат дивиденти благодарение на някои реални източници на заплаха и на конкуренцията (като икономическата криза и тероризма). Понякога сами ги създават, а медиите им помагат, за да убедят хората (пример за това е миграцията). Пред последователите си твърдят, че малцинствата, които са превърнали в изкупителна жертва, са виновни за тревогите им.

Книгата обяснява как възникват авторитарните политически нагласи. Тя също така разкрива ролята на фактори като образование, пол, възраст, религиозна принадлежност, разделение на хората от градските и селските райони, и статута на работното място. Имайки предвид всичко това, тя предлага ефективни мерки за противодействие. Точно това се опитвахме да направим от доста време, но сложните анализи на политолозите ни объркваха. Посочените от нас прийоми, с които можем да отвърнем на удара, се базират на човешките права. Създателите на стандартите за човешки права са формулирали правилата, свързани с тях, така, че никога вече да не се позволи възникването на среда, в която авторитарни политици могат отново да окупират властта.

През януари ще започнем поредица, в която ще ти разкрием някои от прозренията, съдържащи се в книгата. Ще го направим под формата на кратки (по-кратки от този!) блогове. Ти всъщност можеш и сам да я прочетеш. В нея ще откриеш много по-задълбочени анализи и отговорите на въпросите, ако вече имаш такива.

Кликни тук, за да изтеглиш книгата в pdf формат.

Кликни тук, за да изтеглиш електронната версия на книгата.