Снимките, направени в дните преди разрушаването, показват мигранти, наредени на дълги опашки, за да бъде идентифицирана самоличността им. Това е необходимо, за да се реши кой има право да остане във Франция, кой трябва да бъде депортиран в друга страна от ЕС (например Италия) и кой трябва да бъде върнат обратно в страната, от която е дошъл.
Непълнолетните се отделят от възрастните и се отвеждат в специализирани центрове. Някои от тях не бяха настанени в приютите и трябваше да спят по улиците.
Политически ход
"Разчистването бе театър, разигран най вече за изборите през 2017 г. Присъстваха 700 журналисти от цял свят", пише Сара Престиани.
В статията си за изданието “Открито за миграцията” Престиани обяснява, че разрушаването в действителност представлява политически ход, който трябва да покаже хуманността на Франция. В същото време се вдъхва увереност на десния електорат, че границата с Англия е прочистена.
"След няколко часов престой в “джунглата” човек осъзнава, че няма да са много мигрантите, които ще могат да кандидатстват за убежище във Франция", пише Престиани.
В действителност самоличността на много от тях е идентифицирана в Италия за първи път. Там са им взели пръстови отпечатъци. За целта понякога е използвана сила или измама. Министърът на вътрешните работи на Франция Бернар Казньов реши да суспендира договора ”Дъблин III”. Всяка префектура сама ще решава дали да го прилага.
Пожарите
“Джунглата” започна да гори в нощта на 25 октомври. Не е ясно кой започна пожарите. Може би бяха мигрантите в знак на протест. Може би бяха тези, които искаха лагерът да изчезне колкото е възможно по-бързо. След пожарите дойдоха булдозерите. Няма да мине много време преди десетте хектара да се изчистят напълно и от най-малкия спомен за лагера.
"Джунгли са унищожавани и възстановявани през последните 20 години подобно на Кале. Винаги ще има джунгли, докато не се затвори границата с Англия", смята Престиани.
Преследвани
След разчистването властите започнаха да преследват мигрантите по улиците на Кале. Всички, които нямаха документи, веднага бяха отвеждани в центрове за идентификация.
В дните след Кале и други лагери бяха разрушени. Един от тях бе край метростанция “Сталинград” в Париж. Процедурите бяха същите като в Кале: идентификация, преместване на мигрантите в други центрове, разчистване на мястото и преследване. Префектурата в Париж декларира, че ще прилага договора “Дъблин III”.