Директорката на Правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК), адв. Маргарита Илиева, поиска в отворено писмо от българския омбудсман да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето.
В края на септември България стана поредната държава, забранила цалостното покриване на лицето. Законът стана известен в медиите с името „Закон против бурките“.
Законът е ислямофобски и сексистки
БХК счита, че приетата забрана е дискриминационна, защото засяга несъразмерно мюсюлманските жени; че противоречи на Конституцията и международното право по правата на човека, както и на препоръчителни стандарти на наднационални институции и международни неправителствени организации; и че съгласно научното знание от областта на обществените науки тази забрана е предпоставка за радикализация на мюсюлмански общности.
Адв. Илиева определя закона като ислямофобски и сексистки, защото засяга мюсюлманската общност несъразмерно повече от всяка друга общност и защото преследваните лица ще бъдат изключително жени. Мюсюлманките ще бъдат насилени със средствата на държавната принуда да търпят вмешателство в дълбоко лична сфера. Отричайки личната суверенност на тези жени, държавата се поставя в ролята на техен опекун, който по-добре от тях знае как е добре за тях да се обличат и им го налага без оглед личната им воля. Свободата на жените не може да се охранява, като им се забрани изборът.
Законът е в противоречие още с категорична препоръка на Съвета на Европа такива безогледни забрани да не се приемат; с позициите на международни неправителствени организации, както и със Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (2015-2020 г.), приета от Министерския съвет на България.
Радикализация
В заключение, адв. Илиева отбелязва, че научното знание от областта на обществените науки показва, че подобни маргинализиращи мюсюлманите забрани е по-вероятно да обусловят радикализация, отколкото да я предотвратят. Социалната изолация и изключеността, претърпяната дискриминация, имигрантският статут или отрицателни преживявания преди или след имигриране, както и маргинализирането на групата, към която принадлежи индивидът, са все фактори за радикализация. Ето защо, като разпалва антимюсюлмански настроения и потиска мюсюлманите, законът вероятно ще предизвика противопоставяне между групи в обществото. С цел набиране на привърженици терористичните организации пропагандират, че западното общество потиска и дискриминира мюсюлманите. Приетият закон с всички основания може да бъде прочетен като доказателство за това от засегнатите общности.