Tech & Rights

Българският конституционен съд трябва да се произнесе за закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето

БХК поиска в отворено писмо от българския омбудсман да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето​.

by Bulgarian Helsinki Committee
Директорката на Правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК), адв. Маргарита Илиева, поиска в отворено писмо от българския омбудсман да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето.

В края на септември България стана поредната държава, забранила цалостното покриване на лицето. Законът стана известен в медиите с името „Закон против бурките“.

Законът е ислямофобски и сексистки

БХК счита, че приетата забрана е дискриминационна, защото засяга несъразмерно мюсюлманските жени; че противоречи на Конституцията и международното право по правата на човека, както и на препоръчителни стандарти на наднационални институции и международни неправителствени организации; и че съгласно научното знание от областта на обществените науки тази забрана е предпоставка за радикализация на мюсюлмански общности.

Адв. Илиева определя закона като ислямофобски и сексистки, защото засяга мюсюлманската общност несъразмерно повече от всяка друга общност и защото преследваните лица ще бъдат изключително жени. Мюсюлманките ще бъдат насилени със средствата на държавната принуда да търпят вмешателство в дълбоко лична сфера. Отричайки личната суверенност на тези жени, държавата се поставя в ролята на техен опекун, който по-добре от тях знае как е добре за тях да се обличат и им го налага без оглед личната им воля. Свободата на жените не може да се охранява, като им се забрани изборът.

The BHC believes the ban violates both national and international law. (Image: Patrick Denker)

Законът е в противоречие още с категорична препоръка на Съвета на Европа такива безогледни забрани да не се приемат; с позициите на международни неправителствени организации, както и със Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (2015-2020 г.), приета от Министерския съвет на България.

Радикализация

В заключение, адв. Илиева отбелязва, че научното знание от областта на обществените науки показва, че подобни маргинализиращи мюсюлманите забрани е по-вероятно да обусловят радикализация, отколкото да я предотвратят. Социалната изолация и изключеността, претърпяната дискриминация, имигрантският статут или отрицателни преживявания преди или след имигриране, както и маргинализирането на групата, към която принадлежи индивидът, са все фактори за радикализация. Ето защо, като разпалва антимюсюлмански настроения и потиска мюсюлманите, законът вероятно ще предизвика противопоставяне между групи в обществото. С цел набиране на привърженици терористичните организации пропагандират, че западното общество потиска и дискриминира мюсюлманите. Приетият закон с всички основания може да бъде прочетен като доказателство за това от засегнатите общности.